Новата наука за политиката. Въведение

„Преди 35 години малцина биха предсказали, че „Новата наука за политиката“ ще стане бестселър по стандартите на политическата теория. Една цялостна теория за човека, обществото и историята е сбита с драконовска икономичност в шестте Уолгрийнови лекции и изложена на най-проникновено интелектуално равнище... „Новата наука за политиката“ на Ерик Фьогелин рязко се откроява от много от онова, което през последните десетилетия е минавало под рубриката „Политология“... Книгата е подходящо озаглавена, защото от самото начало Фьогелин дава ясно да се разбере, че не става дума за „завръщане към конкретното съдържание“ на предмодерната политическа теория... Подзаглавието на книгата – „Въведение“ – ясно посочва, че „Новата наука за политиката“ е покана да се включим в търсенето на оздравяване за цялото ни човечество.“

- Дантe Джермино

„Тази книга трябва да се смята за едно от най-просветляващите есета за характера на европейската политика, които са се появили за половин век... Книгата е достатъчно силна и ярка, за да направи дори съгласието или несъгласието с основната ? теза относително маловажно.“

- „Таймс“

„Фьогелин е един от най-известните на американците тълкуватели на нелибералните потоци на европейската мисъл... Той носи знание със забележителна широта и историческо въображение, което често се излива в блестящи прозрения и обобщения.“

- Франсис Г. Уилсън, „Американ Политикъл Сайънс Ривю“

„Пътеводна звезда за мислещи хора, които търсят възстановяване на политологията на класическа и християнска основа... Значително постижение в повторната теоретизация на нашето време.“

- Антъни Хариган, „Крисчън Сенчъри“

***

Ерик Фьогелин е немско-американски философ. Роден е в Кьолн и получава образованието си по политически науки във Виенския университет, където става доцент по политически науки в Юридическия факултет. През 1938 г. той и съпругата му бягат от нацистите, които нахлуват във Виена и емигрират в Съединените щати, където стават граждани през 1944 г. Фьогелин прекарва по-голямата част от академичната си кариера в Луизианския държавен университет, Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“ и института „Хувър“ към Станфордския университет. Фьогелин публикува приживе десетки книги, есета и рецензии.