Избор на извор. Поезия

Стихосбирка от Александър Крумов

***

Когато затваряш уморени клепачи,

целувката ми ще прекрачи

твоя праг.

Една сълза ще спре, в съня ще те пази от грях.

С песничка ще те завие,

нови ласки за теб ще

открие.

Раменете ти крехки - мои верни пазачи -

в криле ще превърне, камшици за мрака.

Спи, спи любима. С теб няма есен и зима.

Пътеките бели са топли и меки -

сълзи на свещ.

И черешки подскачат на везана риза от лен.

Ти си олтара и кръста до последния ден.

- из книгата

***

Александър Димитров Крумов е роден в София. Женен с едно дете. Завършил е ВХТИ-София. Защитил докторска дисертация в Московския химико-технологичен университет, Русия. Експерт в областта на биотехнологиите и биоинженерството. Работи дълги години в Бразилия и САЩ. Отпечатък върху поезията му е погледът върху света от три континента и мащаба на страните, в които е живял и работил. Член е на Съюза на българските писатели от 2019 г.

Издал е шест стихосбирки: „Разпънат върху махало" (2001) - изд. „Хр Ботев"; „Връзка ключове" (2013); „Бели върху зелени върху червени думи" (2016); „Стъпки по дъгата над океана" (2018), „Градация на важността" (2020), „Боси върху счупени стъкла" (2023) - издания на „Български писател". Публикуваните стихове са писани в България, Бразилия и САЩ.