„Преди всичко авторът би искал да предупреди читателите, че е испа-нист-филолог, а не историк. С настоящата книга не си е поставил строго научна, а по-скоро научно-популярна задача, и не се домогва до място сред жреците на Клио. На тях, на историците, той предоставя всичко събрано от него. Те ще преценят стойността му и може би ще му дадат друга трактовка с друга методика и стил.

С малки изключения събраните материали са неизвестни у нас. По тях почти не са работили и испански изследователи. През 1978 г. испанският дипломат в София Делфйн Коломе открои в си. „Отечество“ българските моменти в „Една любовна история от XIV век“. През 1944 г. писателят Хуан Еду-ардо Сунига е публикувал в мадридския седмичник „Ел Еспаньол“ статия за „Испанските кореспонденти на Балканите“ в Освободителната война. Това са кажи-речи единствените испански издирвания. Приятелят па България г-н Сунига любезно ми даде някои следи, по-късно много ценна помощ мн оказа преподавателят по журналистика Антонио Лопес де Суасо, авторът на тези редове сам се бе добрал до други нишки и тръгна по тях. Пътят се оказа къде по-труден, отколкото си представях. Отначало очаквах да изровя едва лй не кюлчета — илюзия на всеки златотърсач-новак. Не изрових. Все пак с първите открити зрънца се обърнах към испански историци — упътете ме къде да намеря още. Всички имаха желание да помогнат, но деликатно предупреждаваха, че не бива да се очакват сензационни находки. На раздяла ме поглеждаха, както косач гледа човек, тръгнал да дири игла в ланска купа сено. Търсих на много места. Но къде преди години станал пожар, къде част от архивите изчезнали безследно, къде пропаднали сигнатури. Къде маршрутите просто са заобикаляли Българско. Удрях на камък. Унивах. Но •продължавах по старите и по нови пътеки, към които ме насочваха библиотекари и уредници на музеи. И се радвахме заедно, когато излезете нещо. Така е, сеньор, казваха ми— ние, испанците, повече сме гледали да правим история, отколкото историография.

Три години авторът на тази книга търси и открива своите испанци един по един, цитат по цитат. Източниците са пръснати в различни хранилища на книги, периодика и документи. Надзърнах в библиотеките на Барселона благодарение на стимула и съдействието на тогавашния ни посланик в Испания Крум Босев. В прочутия барселонохи Архив на Арагонската корона не са забравили нашите изследователи — покойната Бистра Цветкова и Васил Гю-зелев. Работих най-вече в Мадрид. До живописния площад „Колон“ („Колумб“) с паметника на откривателя на Америка е Националната библиотека. Там не открих Америка, но изрових доста податки как испанците са „откривали“ България. „Ето още един българин“, казаха две библиотекарки, които още си спомняха как преди години там ревностно е търсил гравюрите на Пе-лисер нашият общественик Ангел Будев. От „Колон“ е половин час пеш до сърцето на стария Мадрид — „Пласа Майор“. До нея е Министерството на външните работи — красиво в строгия си силует здание с типичните за старата мадридска архитектура червени тухли отвън. А вътре, в сутерена, е архивът, където лежат, покрити със забрава, всички дипломатически документи, цитирани в тази книга. Лежат и чакат да ги разгърнат ръце на специалисти. На стотина метра оттам, на „Пласа де ла Виля“, пак в стария Мадрид, е библиотеката за периодика. Мрачната на вид, но с богати фондове сграда също очаква изследователя. Както и Националният исторически архив на ул. „Серано“, географската и историческата служба на испанската армия, библиотеката на кралския дворец „Ориенте“ и други, които могат да се проучат и по-основно.

С тях далеч не се изчерпват хранилищата, където може да се издирят още документи за миналото ни. С разтапянето на политическите ледове в следфранкистка Испания се откриват перспективи да се проникне и в замразени доскоро фондове — в столицата и особено в провинцията. Да се достигне до нови сведения или оценки за събития, свързани с българската история. Включително за най-новата, която не засягам в сборника, за да не го направя прекадено обемист. А предвид характера му испанските виждания за по-старата са представени само илюстративно, емпирично и без претенции за всеобхватност.

И тъй, прелистих десетки хиляди страници на стари и по-нови книги, ръкописи, дипломатически документи, обърнах течения от много години на най-големите мадридски и барселонски вестници и списания. Отсетият материал е пред вас, читатели.

Сред цитираните испанци ще срещнете хора с най-различни политически убеждения и с разни професии — журналисти, политици, географи, дипломати, историци, военни, писатели, поети, пътешественици, фолклористи. Искаше ми се да открия поне петстотин, стигнах до сто. Цифрата е донякъде условна — ще надвиши сто, ако към испанските автори, чиито имена посочвам, прибавим безименните журналисти, писали по страниците на споменатите в тази книга вестници за онова българско минало, което за тях е било съвременност.“

- от автора, из предговора

***

Антикварна книга в един екземпляр.