Хумус

"Хумус" е художествена сплав от интимен дневник, психологическа драма и философски роман с онирически отклонения, поетични описания и суров реализъм. Хумусът, образуван от разлагането на органичната материя в почвата, е използван в заглавието като метафора на края и възобновяването на живота на Земята. На фона на градче в Северна Португалия, застинало в безвремието на летаргичния сън, се разгръщат екзистенциалните тревоги в човешкото битие, метафизичните размисли за живота и смъртта, Бог и небитието, рая и ада, мимолетното и вечността, неведомите сили извън и вътре в нас, низостта и величието на човешкия дух, сковаващите обществени условности и свободната воля. Ключова дума в романа е викът.

Издаден през 1917 г. и претърпял през 1921 и 1926 г. още две преработени от самия автор издания, "Хумус" е шедьовърът в богатото литературно творчество на Раул Брандао, новаторско произведение с повествование без сюжет и персонажи с карикатурни имена, наречено антироман.

Според литературната критика дълбокият психологизъм на автора го сродява с Достоевски, пресъздадената абсурдна атмосфера – с Кафка, диалогът между повествователя и неговото алтер его – с Фройд, а философската тематика го превръща в предшественик на португалския екзистенциализъм. Творчеството му оказва силно влияние върху няколко поколения португалски писатели.

Настоящият превод е направен по последното, трето издание.

***

Раул Гомеш Брандао (1867 – 1930) е португалски военен, журналист и писател, роден във Фож ду Доро, Северна Португалия. След като завършва средното си образование и временно посещава като слушател лекциите във филологическия факултет, се записва във Военното училище. Така започва дългата му кариера в бюрократичната машина на Министерството на войната. Успоредно с това се изявява и на журналистическото и писателското поприще с публикации в редица вестници, списания и издания на художествени произведения. През 1912 г. се пенсионира с чин капитан и навлиза в най-плодотворния си писателски период. Умира през 1930 г. от аневризма след претърпян преди това инфаркт.

Автор е на романи, театрални пиеси, пътеписи, мемоари. На български е преведена новелата "Рибарите" ("Португалски морски новели", Варна, 1978, прев. Емилия Юлзари).