Отворено всеки ден

В „Отворено всеки ден“ Жоао Луиш Борето Гимарайш съчетава прецизността на лекаря с чувствителността на поета.

Тези стихове са тихи наблюдения върху човешкото състояние -крехкостта на тялото, силата на паметта и деликатните връзки между хората. С ясен, сдържан език и проникновена образност, книгата отваря пространство за размисъл и съпреживяване, където делничното се превръща в източник на смисъл. Това е поезия, която лекува - без шум, но с дълбоко въздействие.

***

Има

една ръка, държаща неща, които

очакват

да се случат. Чаща

миг преди

да се счупи. Срок миг преди да

приключи. Червената светлина

на светофара (която опази

два живота) миг преди да

отстъпи

реда си на

зеления цвят.

- из книгата

***

Жоао Луиш Барето Гимарайш (р. Порто, 1967), освен поет и преводач, е лекар и преподавател по поезия в Университета на Порто. Първата му стихосбирка „Има цигулки в племето“ излиза през 1989 г. Следват „Улица Тридесет и първи февруари“ (1991), „Общи места“ (2000), „Приземен етаж“ (2003), „Последна светлина“ (2006), „Времето напредва в срички“ (2019). Книгите му са преведени в Испания, Франция, Белгия, Нидерландия, Великобритания, Германия, Австрия, Италия, Унгария, Мексико, Уругвай, Чили, САЩ и др. За стихосбирката си „Средиземноморие“ (2016) печели Национална награда за поезия „Антонио Рамош Роза“, а „Номад“ (2018) му носи приза „Стихосбирка на годината“. През 2022 г. за цялостното си творчество е удостоен с една от най-значимите португалски награди за поезия „Песоа“. На български излиза стихосбирката му „Движение“ (Ерго, С, 2024) в превод на Сони Бохосян. Авторът бе топло посрещат от българската публика в рамките на XII Софийски международен литературен фестивал.