Смъртта няма лице. Устнопис

„Повод за тази необикновена книга е срещата със смъртта. Написването й се дължи на облога, сключен между лекар и пациент. За разлика от облога на Паскал залозите тук изглеждат съвсем човешки: възстановяване след автомобилна катастрофа и ново прохождане срещу разказ за преживения ужас и месеците на лечение. Философ, поет и литератор, самоопределящ се като „книжник“, чиято работа е да чете и да пише, Емил Димитров всъщност е направил нещо много повече, създавайки и споделяйки своята история за „изправящия

се човек“, която в жанра на „устнописа“ звучи като библейска притча за божествените лица на живота и благодарност към неговите ангели-пазители.“

- Юлиан Жилиев