С името на Златарица

„Настоящото издание обхваща 153 личности - от края на XIX век до наши дни - чрез техните биографии, събирани от мен в продължение на десетилетия (и подредени по азбучен ред според първата буква на собственото име, а не според заслугите). Тези хора, в една или друга степен, пряко или косвено, са свързани със Златарица и нейното историческо присъствие.

Наличието на сборника е придружено от редица преодолени и непреодолени трудности, и тук е мястото да отправя искрената си благодарност към всички, които спомогнаха за реализацията му. Последните вписвания в него са от 2019 г.

Няма да е изненада, че ще се появят личности, които ще се стремят да омаловажат неговото съществуване, но както се изразява поетът „не ме смущава див вой от омрази, на завистта не стряска ме гневът“.

Броят на поместените биографии можеше да бъде много по-голям, но какво да се прави, като не малко от поканените да ги предадат не сториха това. Някои, може би, страхувайки се да покажат миналото си, други - от скромност. Водени са лични разговори и кореспонденции, но... напразно.

Ето и конкретни случаи.

След лични срещи си позволих да посетя дома на един от тях, но отново получих категоричен отказ, а името му заслужава по достойнство да бъде сред останалите.

В друг случай, бивше отговорно лице, небезизвестна личност, ми заяви без всякакви задръжки, че му е обидно биографията му да фигурира сред тези на останалите. Коментарът е излишен.

А една добра майка, след много и много напомняния и молби, така и не намери време, с каквото реално служебно бе удостоена, да представи биографията на собствения си син, прославил Златарица и България.

Биха могли да възникнат упреци за това, че някои от поместените личности са с недостатъчна служебна, обществена дейност и популярност, но различните приноси на различните хора са с различна стойност.

Вярно е, че има и такива, които нито са родени, нито са живели в Златарица, но как могат да бъдат пропуснати личностите от фамилията Златарски, поколението на Никола Златарски - професорите Васил и Георги, генералът от руската армия Стефан, чиновникът от Върховната Сметна Палата Александър, личност като Иван Радославов, син на Р. Радославов и др.

В книгата намират място и почетните граждани на Златарица.

Неоснователни ще са упреците за поместване имената на видни музиканти (поместени по азбучен ред под буква М). Трябва да се помни, че след Освобождението Златарица винаги се е славила на културното поприще със своята духова музика, с добрите си музиканти, наред с Котел и Лясковец. Дори и днес, макар и в намалени размери, тази традиция съществува. Така трябва да се действа и в бъдеще, че на младото поколение да се осигурят достатъчно условия за неотклонение от трасирания път на музикално развитие.

Настоящият сборник вече е факт. Водещото начало в него е биографичните данни да се поднасят в пряка и конкретна връзка със съответната политическа и обществена обстановка и професионалната същност на лицето, без всякакви опити за прикриване, омаловажаване и преднамерено подсилване с политически тенденции.

Отразено е онова, което е характерно за житейския им път, обуславян от обществената система.

Науката история е единственият съдник, даващ обективна оценка на тяхната човешка дейност „с името на Златарица“.“

- Светослав Арнаудов, из предговора