„Освен показателни сами по себе си, събраните в това изследване дълги ценови серии позволяват с по-голяма увереност да са потърсят отговорите на важни въпроси, свързани с миналото ни през епохата на Българското възраждане. Например заражда ли се национален пазар преди Освобождението - тема, около която напоследък протече оживена дискусия в рамките на Центъра за стопанско-исторически изследвания. Или какъв е вещният свят, заобикалящ възрожденския българи; какви са консумативните му и потребителски предпочитания, нови моди и стари традиции. Появата и навлизането на нови стоки и моди, при това не само вносни (като кафето, памучното платно, алафрангата), но и автохтонни (напр. постепенната замяна на виното с ракията или на грубата аба с относително по-финия шаяк). Без съмнение, цените и заплатите представляват важен градивен материал за реконструкция на стопанските динамики и за подобряване, дори удължаване назад във времето, н съществуващите оценки за брутния вътрешен продукт. Представените тук суров цифрови данни, надявам се, биха могли да послужат и за отговори на много друг въпроси - от макроикономиката през ежедневието чак до стандарта на живот.

Без да е първото по рода си у нас, настоящото изследване има различен фокус - българските земи в рамките на днешните ни национални граници, и различе времеви обхват. По-късият исторически хоризонт от малко над 125 г. (1750-1878) дава възможност представените тук данни да бъдат максимално уплътнени и географски представителни. Не буди съмнение, че Възраждането далеч не е изолира епизод в историята, а в много отношение е част от т.нар. дълъг XIX век, включващ и първите три десетилетия на младото Българско княжество до войните. Ето защо всички таблици обхващат и първите осем години след Освобождението, за да с „застъпят“ с много по-стройните ценови редици, събирани от нашата статистика след 1887 г. и продължени без прекъсване чак до днес. За да се хвърли мост между двата формално отделени исторически периода - османски и княжески, наред с оригиналните стойности в грошове (на ока, лакът, аршин, метикал и пр.) съм представил всички цени и в левове (франкове) спрямо въведената през 1888 г. метрична система. Наясно съм, разбира се, че за отдалечени исторически периоди международната академична практика е цените да се преизчисляват в грамове сребро, съобразно тежестта на монетата, в която те са изразени. Тук обаче прецених, че пресмятането на грошовите в левови (т.е. франкови) цени ще облекчи значително сравненията, които неизкушените в паричната история читатели биха желали да направят. Реалните (в грама сребро) цени могат да бъдат намерени само в края на всеки от томовете заедно с номиналните (грошови) и съпоставимите (в лева франка) цени на основните стоки и услуги.“

- от автора, из предговора

***

Съдържание

Увод

Структура на цените

Структура на таблиците (по колони)

I.ЗЪРНЕНИ ХРАНИ И ФУРАЖИ

Жито (пшеница, смес)

Ръж

Овес

Просо

Царевица