Опитомяване на съня

Писмо за теб

Спомняш си детството.

Печката с въглени.

През стъкла и ледени пеперуди

вали снегът изумруден.

Хрупат "по заешки" на пощальона ботушите.

Как ти се иска някой да ти разкаже

защо хоризонтът е легнал

зад старите ябълки, където

е краят на безкрайната ти планета.

Пристъпваш на пръсти - почти върху въздуха.

Изплуват платната на твоята детска флотилия,

когато изливат от старата купа

липов чай и платноходки.

Облизваш филия със сладко от дюли.

Сега вече знаеш как за първи път

родил се е вятърът,

щом мама запее.