На един дъх

„Георги Борисов. Този непоправим единак. Следващ винаги една, сякаш заинатена последователност - да е независим, да не изменя на себе си, да бъде това, което е в него, което гори от жизненост и настоява да се прояви...“

- Иван Теофилов

„Макар да има много светлинни и огнени образи в тази поезия, в нея няма светлина, бих казал дори, че светлината е „тъмна" - като „тъмния прах в слънцето над тази страна“, за която ни заговори Яворов.“

- Светлозар Игов

„Да прочетеш Г. Борисов в немерена реч, е „смайващо преживяване“... Винаги стегнат в изказа, дисциплиниран от потребността да постигне точната мяра - тази прецизност е впечатляваща върху фона на размитите граници за поетичност изобщо в българската поезия от началото на новия век.“

- Милена Кирова

„Ако той не е на колене пред хората, винаги е бил на колене пред поезията.“

- Марин Бодаков

„Не мога да се сетя за друг поет в съвременната българска литература, който да притежава толкова белези за несъвременност. И най-парадоксалното е, че именно това го прави настоящ, категоричен и характерен. Някак - извънвремеви.“

- Васил Балев

„Поетични фрагменти и стихотворения, които по нов, неочакван начин оставят без дъх.“

- Силвия Чолева