Лидерството

Винаги съм си падал по писането. Докато бях действащ адвокат, открих, че най-много обичам онази част от работата си, която е свързана с окончателните обобщения. В известен смисъл това е и начинът, по който се пише една книга: събираш многобройните нишки на сложната и разнообразна тема, а след това ги свързваш и обединяваш така, че да се получи един ясен и убедителен разказ. Освен това аз винаги съм обичал проучванията. Оформянето на дадена тема и убеждаването на аудиторията да я възприеме по точно определен начин, са качества, необходими за всеки майстор на политиката. В началото на 2001 г. - последната от мандата ми като кмет на Ню Йорк, аз все още имах много да уча относно лидерството. Именно по тази причина упорито отказвах да напиша книга на тази Тема. В крайна сметка обаче отстъпих, преценявайки, че натрупаният опит и използваните стратегии все пак предлагат достатъчно материал и ценни прозрения за всеки, който се интересува от проблемите на лидерството. Тогава все още нямах представа, че ми предстои да се изправя срещу най-голямото предизвикателство в живота си на лидер...

През пролетта и лятото на 2001 г. аз работех върху настоящата книга едновременно с изпълнението на официалните си задължения като кмет на Ню Йорк. Никога не се разделях с обемистия адвокатски бележник, в който си водех записките. Прекарвах безброй часове в компанията на Кен Кърсън, който наблюдаваше отблизо това, което правя, а след това заедно го обсъждахме. В края на лятото започна да се оформя и скелетът на книгата. Една от причините да бъда доволен от този процес се съдържаше във факта, че не се задоволявах само да регистрирам събитията в тяхната хронология и да описвам взети в миналото решения, а да ги вземам в движение - такива, каквито и изисква определеният момент. Сглобяването на книгата ме принуди да се замисля много по-дълбоко върху всички свои идеи, да ги подложа на всички възможни изпитания.