Любов с вълчица

„Новата книга на писателя „Любов с вълчица“ ни потапя в света на Юлий Йорданов, на родолюбеца и изследователя на знакови имена и събития, както от миналото, така и от сегашното историческо време. В книгата си той се опитва да направи точна кардиограма на обекта, привлякъл вниманието му и който има приносно значение за духовното издигане на нацията, на нейната духовна биография през XIX и XX век. Събития, исторически факти и лица - и наши съвременници, допълват и обогатяват идеята, съпроводени от стремежа на автора към истината и проникване към вътрешната природа на човека и измеренията на таланта му.

„Любов с вълчица“ е конструирана в три (условно бих казала) части: „Делници в книги сътворени“, „Каузата да си родолюбец“ и „Обективно за субективното“. В делниците, изпълнени с книги, са включени отзиви и рецензии за известни и по-малко известни автори. Те са показател в голяма степен за естетическите позиции на Йорданов за стойностното и самобитното в стилистиката и методологията на постигнатото от автора на рецензираната книга. Открояват се и размислите, характерното, оценъчното, а и авторовите пристрастия към творчеството на един или друг творец. Примерно емоционално развълнуваните редове за поезията на Евтим Евтимов и спътницата му в живота Романьола Мирославо-ва; точната му оценка и за сътвореното от Анастас Стоянов - даровит поет - земляк на Юлий Йорданов - незаслужено подминаван от някои съвременни „ценители“, без сетива и познания за съвременната българска литература; и за друг негов земляк - талантлив разказвач и познавач на българската народопсихология - Георги Алексиев. И още няколко имена, между които чудесния поет и художник Иван Давидков, както и рецензии за по-малко известни поетеси. Оценъчното при тях потвърждава естетическите му позиции и отношението му към наличието на талант, макар и не напълно изявен някъде.

Втората част на „Любов с вълчица“ - „Каузата да си родолюбец“ - показва същностната творческа нагласа на литературния изследовател, откроява пристрастията му към миналото - далечно и по-близко - в което са живели, служили на Отечеството и творили истински достойни българи, чиято цел в живота е да просветят непросветените и повдигнат националното им самосъзнание. Интересно е изследването на Йорданов за малко известната ученичка на Анастасия Димитрова - Цвета Кръстенякова, основала първото девическо училище във Враца; училище, което променя културното състояние на града. Също и на несбъднатата любов на врачанския даскал Кръстьо Пишурка към нея, (по това време той преподава в мъжкото училище в града под Вола). Огорчен и тъжен, той събира багажа си и заминава за Лом, където полага основите на просветното, читалищното и театралното дело в града край Дунав, на което служи неотменно цял живот.

Наред с просветителите-възрожденци, Юлий Йорданов пише и за няколко талантливи представители на изкуството и културата, но от наши дни. Те творят далеч от шумната суета на столицата и създават не по-малко стойностни произведения - всеки в своята област. С признание и топлота авторът пише за дърворезбаря Чавдар Антов и неговите прекрасни дървопластики. за ломския живописец, зографа Борис Гоголев, за колоритните градски зевзеци Лъжлив Съби и неговия събрат по измами край Дунав Горо Виетнамеца.

С различна емоционална натовареност е скициран портретът на писателката със странна съдба Яна Язова и още няколко имена на творци и родолюбци. „Любов с вълчица“ е и своеобразен човешки и творчески портрет на критика и изследователя Юлий Йорданов, на родолюбеца, дълбоко и трайно свързан с родния си край и неговите заслужили за просперитета дейци. С тази си неотменна привързаност той прибавя и още една важна черта към вътрешния си „Аз“.

В третата част на книгата си Йорданов е включил интервюта, които е давал по различни поводи. Те отразяват обширните му познания за явления, факти и събития, попаднали в полезрението му. Даже, когато е отрицателно настроен към някои явления в общественото развитие, той сякаш се взира в далечината, видял някаква „бяла лястовица“. В споделеното се откроява ярко идейно-художестве ната платформа на автора, световъзприемането му, неизменното му родолюбие и принадлежността му към родния край.“

- акад. Благовеста Касабова, из предговора

***

„Пет десетилетия се занимавам с думи, защото съдбата така ме ориса. А думите, както твърди моят любимец Лев Николае-вич Толстой, са „като ключове. Правилно подбрани, могат да отворят всяка душа...“ Но... след полувековното мое подбиране на думите, стигнах до извода, че те създават радост, но и разочарования. Даже, метафорично казано, са като вълчицата, която хем може да ближе раните ти, хем може и да те захапе смъртоносно. А аз цял живот се любех с тая вълчица - думата!“

- от автора

„Макар и далеч от библейските сказания, книгата на Юлий Йорданов определено е създадена по мярата на високите културни стойности и несъмнено откроява таланта като едно от най-големите невеществени богатства на съвременна България.“

- проф. Вера Бонева, доктор на историческите науки доктор на науките за културата

„И ако тежненията за столичните критици са едни, то дважди, трижди по-големи са за колегите им (при условие, че ги има) в провинциалния град, та бил той и областен. Затова напълно споделям терзанията на Юлий Йорданов, дръзвайки да се занимава с критическа дейност. Поздравявам го за желанието му да даде воля на своята обективност, безпристрастност и верен изкуствоведчески критерий при оценяване талантливостта на творците от Монтанско. Макар понякога да се вълнувам от проблемите на изкуството и да се изкушавам да кажа мнението си за тях, определено считам, че колегата Юлий Йорданов стои с няколко стъпала над мене - нищо, че пред името му няма изписани научни звания и не преподава в Сорбоната.“

- проф. д-р Гроздина Николаева-Беранже

„Дарбата на Юлий Йорданов да разказва увлекателно, мъдро и точно за миналото на своя роден край и за неговите личности отдавна е известна на българските читатели. Още в книгата си „Северозападната литературна нива”, излязла през неспокойната 1989 г., авторът се спира на хора, явления, събития и процеси, които съдържат квинтесенцията на творческия процес, завладял регион от България, богат с неоценими литературни таланти.“

- проф. д-р Боян Ангелов, председател на СБП