Измерения на съществуването в творчеството на Олга Токарчук

Езиковедски поглед към творчеството на известната полска писателка и Нобелов лауреат за литература Олга Токарчук.

„Писането за Олга Токарчук е най-естественото състояние, нещо като дишането, храненето, сънуването, мечтаенето. Физиологична потребност. Самата тя казва, че персонажите й диктуват какво да пише. Идват готови да влязат в книгата, тя трябва само да ги покани. Героите сякаш се наговарят, „съзаклятничат“ помежду си, водени от интегративните енергии в Пространството, за да „съставят заедно диктовката“, която трябва да изпратят на своята писателка. Те интегрират и нея в единния си поток, създават взаимни релации, подреждат се в наративни парадигми и изпращат общочовешки послания. Със своето съществуване и движение в Пространството, с ценностите, мечтите и целите си, героите предлагат на своята „жрица“ модела на своите „пътни карти“. На нея й остава само да го одобри и доуточни. И това са все „обикновени“ хора, т.е. запомнящи се субекти, защото за писателката всичко обикновено е всъщност необикнвено. Техните съдби са равноценни, защото космическите процеси във Времепространството отговарят за поддържането на равновесие във Вселената. И най-злополучната съдба на някого, в Космически план може да означава известно облекчение на кармичната му зависимост. Колкото и наглед различни да са хората, всички ще претърпят кармични превъплъщения, всички са включени в универсалния енергиен обмен и са част от Вселенската хармония. Техният енергиен интегритет я сигурява.

Творчеството на писателката „говори“ преди всичко затова как хората се справят с инстинктивната си и често несъзнавана нужда да постигнат психическо равновесие, което, разбира се не винаги им се удава. Ерих Фром с основание твърди, че хората са в състояние на постоянен и неизбежен дисбаланс (Фром 2005: 57). Произведенията на О. Токарчук представят Универсума в качеството му на омниинтегратор, чиито функции рефлектират в Душата на субекта.

Интегративностга е спонтанен космически „рефлекс“, която се проявява и на Космично, и на човешко равнище, на човешко - в основните сфери на съществуването на субекта: психоменталната и творческата. О. Токарчук не само вижда и усеща тази Вселенска закономерност, но художествено я претворява в произведенията си.

В днешния комерсиализиран и консумеризиран свят, в който изкореняването на етичните ценности се е превърнало в стратегия, имаме редкия шанс да се озовем в интегративния паноптикум на писателката. Той е контрапункт на „фабриката“ за бързи решения и евтини удоволствия, и аларма, която ни събужда от духовната летаргия.

Наблюденията ни до момента сочат, че в творчеството на О. Токарчук въпросът за интегративността на битийностите не е проучван. Досегашните изследвания се фокусират върху някакъв частен проблем, представен в конкретно нейно произведение, но не се търсят обединяващите тенденции в глобална перспектива.

Целта на това изследване е въз основа на няколко тематични доминанти да се открият интеграционните маршрути на битийностите, както и на отделните фрагменти на една и съща битийност, и да се покаже, че всички траектории се засичат, акумулират обща енергия и стават илюстрация на всеобхватната интегративност (омниинтегративност) като хиперонимична категория.“

- из предговора

***

Димитрина Хамзе е доцент доктор по филология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” и ръководител на катедра Славистика. До момента е автор на около 200 научни публикации и на множество преводи от и на полски език. Автор е на две монографии: „Езикът на комичното (върху творчеството на полския писател новатор Витолд Гомбрович)", (2016) и „Културата на пола в пословиците (върху материал от полската и българската паремиология)” (2023), както и на една немонографична книга: „Гротеск как интеркультурная ценность” (2018). Има издадени и две стихосбирки: „Поетично за художници” (2024) и „Да нарисуваш живота” (2025). Сферата на научните й интереси обхваща полския език, съпоставителното езикознание, когнитивната лингвистика, лингвистичната семантика и прагматика, фразеологията и паремиологията, теорията и естетиката на комичното, интеркултурната комуникация, философията на ценностите, културологията и изкуствознанието. Има множество престижни награди към проект МАНВО (Международна академия за наука и висше образование: Великобритания - Украйна) (2013-2017 г.).