Седем души се оказват затворени в училищна сграда след мистериозна експлозия, която прекъсва комуникацията с външния свят. Книга за изолацията, оцеляването и моралните дилеми в условия на апокалипсис.

По време на „взрива” няколко човека по случайност се оказват в празно училище. Светът отвън престава да съществува, а ако някой от тях излезе, не се връща никога повече. В утробата на сградата те се опитват да оцелеят – емоционално, ментално и физически. Малкото им общество, което се опитва да защити цивилизационните норми и да зачита различията на другия, постепенно започва да се разпада. Разпада се смисълът.

И докато в началото героите все още мислят и говорят в категориите отпреди „ситуацията“, с напредването на дните светът се свива все повече. Кризата ги обезнадеждава и докато се опитват да бъдат внимателни едни с други, се налага да преосмислят понятията си за допустимо и недопустимо. 145 дни, в които нищо не е такова, каквото изглежда.

Напрегнат роман, който може да бъде четен и като екзистенциална метафора за отношенията помежду ни. Но и за живота, който можем да бъдем принудени да живеем – все по-инстинктивно, оголено, лишено от илюзии, с привършващи сили.

„Всичко, което имахме“ предлага поглед към нашия живот отвън, от едно плашещо възможно близко бъдеще, в което всичко ще се е преобърнало внезапно. А всеки от нас доброволно ще направи инак немислими жертви.

***

„Понякога се случва да попаднем на книга, която пропълзява под кожата ни и ни кара да се чувстваме неловко, необяснимо, дори малко нередно. Като този роман. Ами, ако се озовем на мястото на героите? Как ли бихме се държали? Ще се подчиним ли на указанията? ще оцелеем ли в група? Можем ли да живеем с лъжичка ориз на ден?“

- Мария Енчева, преводач