Изграждане на новия музикален живот в България. Делото на Николай Ив. Николаев (1852-1938)

„Името на Николай Ив. Николаев - музиканта, съградил основата на „зданието“ на българската музика, в което и днес ние пребиваваме - не е познато в степента, в която заслужава. Възможно ли е пълноценно осмисляне на явленията и процесите в българската музикална култура без задълбочено вникване и обхващане в цялост на направеното от него? Риторичен по своята същност, този въпрос преминава като водеща идея през цялата книга.

Николай Ив. Николаев е свързан с почти всичко ново, което се случва в музикалния живот у нас след Освобождението. Той не просто присъства и работи във всяко направление на културното развитие у нас, той е сред идеолозите, а впоследствие - двигател и ръководител на новите инициативи. Като част от поколението дейци общественици, които възприемат своята работа не само като поприще за изява или поминък, а преди всичко като мисия, той осъзнава своята историческа отговорност за формиращата се българска културна идентичност. Именно ролята му на първостроител се проследява в настоящото музикологично изследване.

Изборът на Николай Ив. Николаев за главно действащо лице в книгата не е случаен. Той, макар и епизодично, присъства и в предишната ми монография като вдъхновител и основна причина за формирането и професионалната реализация на неговия син Апостол Николаев-Струмски в сферата на църковната музика. А моето любопитство неизбежно доведе до въпроса „Кой е Николай Ив. Николаев?“ (една непреднамерена аналогия със статията на А. П. Берсенев). Парадоксът, с който се сблъсках отново (отново, тъй като това в още по-голяма степен важеше за отсъствието на информация за неговия син Апостол), се пораждаше от липсата на съвременни изследвания, от една незапълнена празнина в българската музикална памет предвид огромните му заслуги и дейност. Настоящият текст е замислен като решителна крачка напред в знанието както за музикалното дело на Николай Ив. Николаев, така и за епохата, в която се изграждат основите на българската музикална култура.“

- от автора, из предговора

***

Доц. д-р Стефка Венкова е музиколог в сектор „Музика“ на Институт за изследване на изкуствата - Българска академия на науките. Автор е на две монографии: „Музиката на Католическата църква от източен обред в България“ (2010) и „Апостол Николаев-Струмски: живот, вдъхновен от музиката“ (2016), и на над 70 студии и статии по въпроси на българската музика на XX век, свързани с източноправославната и източнока-толическата музика, взаимодействията Изток -Запад, църковните композитори, музикалните архиви и музикалните институции, публикувани у нас и в чужбина. Награди: „Книга на годината“ на Съюза на българските композитори (2011,2016), Награда (2011) и Номинация (2017) за високи научни постижения на Съюза на учените в България.

От 2022 г. С. Венкова е научен секретар на Института за изследване на изкуствата - БАН. Секретар е на секция „Музиколози“ към Съюза на българските композитори. Член е на International Musicological Society, Съюза на учените в България и на Асоциацията на византинистите и меди-евистите в България. Тя е диригент на катедралния хор към Католическата епархия „Св. Йоан XXIII“ в София.