Звукови светове 2: Диригентът Йордан Камджалов

Книгата е с автограф.

При Гурецки трябваше да се свържа с неговото послание, в което има толкова различни пластове. Но си мисля - за композитора Гурецки е невероятен дар, че съществува такъв диригент като Йордан Камджалов, такова младо поколение с хора и оркестъра, които се отдадоха всецяло на реализацията на прекрасната „Симфония на скръбните песни“.

А „Вехади"!1 О, Боже мой! Вижте, това е... революционен и рискован подход. Да имаш оркестър и хор, които импровизират. Ето, за това разказвам на всички около мен... Беше толкова интересно, защото когато Йордан го дирижираше, всички бяхме свързани с това, което той искаше от нас. Като че ли нямаше ясна насока. Сякаш всички усещахме какво чувства той. Беше толкова различно. Не мога да го обясня. Като че ли всички бяхме свързани с невидими нишки, а той създаваше едно съвместно дихание. Съзнавахме, че се случва. А беше нереално. Но бяхме убедени, че по този начин трябва да се движим. И не само видимо, защото в един момент ни напомни:

- Уверете се, че държите очите си отворени, за да ме гледате, когато ви водя през това пространство, защото е сложно.

Става дума за нещо, което навлиза в съществуването или в преживяването на другия, който поема тази нишка и след това я интерпретира по свой начин. И точно тук считам, че да се осъществи това с оркестър и хор е истинско предизвикателство. А Маестро Камджалов го направи абсолютно безпроблемно. С пълна увереност. Той създава магия, разбирате ли, това е^ цеговият невероятен потенциал... (март 2018).

- Лиза Джерард