Тревненски предания и легенди. Събра и преразказа Живка Радева

„Някога, в далечни времена, когато земите ни владеели византийците, в Балкана живели трима братя - българи от царска кръв. Наричали ги Асеневци. Те изгубили благоволението на чуждия владетел, но преди да бъдат пролени от своите земи, отправили гореща молитва към Бог - да им помогне да върнат могъществото на българската държава, да освободят своята родина. И още нещо травили братята - свят обет дали, че ще благодарят за Божията подкрепа, като построят в своите владения ри красиви църкви и ги нарекат на небесния покровител на българските войски св. Архангел Михаил.

Бог бил на страната на българите и чул тяхната молитва - изпратил им победа, с нея се възродила и българката държава. За да отбележат своето възцаряване и да тълнят дадения обет, братята събрали прочути майстори скоро църквите били готови. Най-големият, Петър, зстроил църква в Присово, вторият, Асен - в Дряново, а ай-малкият, Калоян - в красива земя, покрита с пасища и зри, пълни с дивеч.

Обичал тези места Калоян - тук бил отгледан, тук се амирали летните дворци на Асеневци и царските пчелини (тръвни). Те били толкова многобройни, че хората, пръснати из Балкана, започнали да наричат с името им цялата естност. Трявна нарекли и селището, което се създало коло Калояновата църква, и реката, която минавала през него.“

- из книгата