Апокалипсис. Стихознамения

„Тази моя книга „Апокалипсис" е концептуална, дори бих казал, експериментална поетическа книга с преобладаваща дистопична атмосфера, заложена още в самото й заглавие. А заглавието не е еднозначно, то притежава не само негативна конотация, тъй като апокалипсис от гръцки означава буквално откровение.

Концепцията на книгата стъпва върху няколко мои стихотворения с предимно апокалиптични и есхатологични визии, включени в предходни мои книги, но сега надградени и разгърнати до цялостна „апокалиптична" книга, която предупреждава 3а последиците от все no-нарастващата тревожност и дехуманизация в света, 3а процесите на изместване (и заместване) на човешкото от технологичното, на духовността - от материализма, на естественото - от изкуственото...

Езикът на тези поетически знаци (знамения) е изграден от парадокси, неологизми, оксиморони, с преобладаващи сюррреалистични и онирични картини, подчертаващи контрастите в човешкото общество и разкриващи най-вече невидими измерения, скрити зад видими процеси. Стихознаменията в тази книга повдигат булото на привидно логичното и рационалното, за да открият картината на неподозиран сблъсък между сили, реалности и светове… Затова този език в голяма степен напомня бълнуване, което в крайна сметка може да се окаже будуване (на духа).“

- от автора, из предговора

***

В началото

една невидима ръка

изписа небето и земята

изписа всичките морета океани

и всички водни извори

изписа всички върхове

и всички бездни

изписа мрака светлината

и всички дни и нощи на света

изписа слънцето луната

и звездите

изписа птичите ята

върху небесната дъска

а най-накрая

изписа и човека

и му предаде своето перо

за да може с него

човекът да дописва

началото