Нощните градини

Иван Давидков (1926 – 1990) е поет, белетрист, есеист и живописец, различима фигура в българската поезия от втората половина на XX в. Автор е на десетки стихосбирки, поредица от романи, сборници с есеистика, много от които са преведени на други езици. Неразделна част от творчеството му е живописта, която допълва художествените му търсения. Носител е на престижни литературни награди, сред които „Петко Р. Славейков“ и „Пейо К. Яворов“.

Настоящият сборник представя избрана негова пейзажна лирика.

***

„Иван Давидков се нарежда между най-добрите ни съвременни поети. Той има душата на живописец, широко отворена за света и явленията, за светлината и багрите.“

– Атанас Далчев

„Размислите на Давидков за същността на човешкото битие не са безплодно философстване, а настоятелен призив да спасим духовните и материални ценности, които правят нашия живот красив и значителен.“

– Евалд Озерс

„Давидков успя да създаде произведения, които говорят, че тревогата и драматизмът са присъщи на неговия натюрел и достигна оная вътрешна свобода, която му позволи да изяви многообразния си талант.“

– Кирил Кадийски

„Поезията на Иван Давидков е ясна и проста, но това е яснотата на небесата, които остават ненагледни, простотата на пронизващата дума, която не може да бъде изтрита от съзнанието.“

– Дмитро Павличко