Записано

Сборник с есета от проф. Александър Шурбанов

Мисленето е заболяване на самотата. Когато се съберат в група, хората се веселят или скандират лозунги, или се бият, но във всеки случай престават да мислят.

Аз казвам за себе си аз, а на тебе – ти, но ти казваш ти на мене, а за себе си – аз. Та кой е аз и кой – ти, зависи изцяло от гледната точка. И оттук идва цялата бъркотия и всички проблеми на света.

Човекът се извисява над скота не толкова чрез разума, езика, труда, изправения си стоеж и пр., а преди и над всичко – чрез любовта. Другото произтича от нея.

Обичта и грижата в нашия свят понякога носят униние и смърт. Но свободата, макар и пълна с опасности и несигурност, винаги носи живот.

Демокрацията е най-човечната и най-късогледата форма на човешко общежитие. Нейната религия е не съзиданието, а потреблението.

***

Проф. Александър Шурбанов (р.1941) е автор на литературоведски изследвания, на книги с поезия, есета и пътеписи. Превежда „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър (1970), „Изгубеният рай“ на Джон Милтън (1981), избраните стихотворения „И смъртта ще остане без царство“ на Дилън Томас (1992), „Великите трагедии“ на Шекспир (2012); съставя и превежда антологиите „Театър на английския ренесанс“ (1975) и „Английска поезия“ (1995). Носител е на редица награди за принос към българската литература и култура: „Христо Г. Данов“, „Почетен Аскеер“, „Гео Милев“ и др.