"Тереса" и други истории

Романът „Тереса“ на Роса Часел (1898–1994) се опира на действителни исторически събития от ХIХ век, но надхвърля границите на тази епоха. В едно деликатно и будно съзнание се преплитат вдъхновеният младежки порив и парадоксът на принадлежността, неизвестността на изгнанието и разрухата на войната, търсенето на идентичност и нуждата от преосмисляне на опита… В проникновено изградения образ на Тереса Манча, любимата на бележития испански поет-романтик Хосе де Еспронседа, откликва самата непреходност на света: любовта се оказва не просто влечение или страст, а опит за разголване на истинската природа на красотата и копнеж по възвишената лична истина.

В настоящия сборник Роса Часел, ученичка на философа Хосе Ортега-и-Гасет и носителка на Националната награда за литература на Испания за 1987 г., е представена с още десет от най-добрите си разкази, в които сюрреалистичните видения помагат на новоизкования език да разбули реалността.

***

Роса Часел живее във Валядолид, където е родена, до деветгодишна възраст, когато семейството й се премества в Мадрид. Учи в Школата за изкуства и в Художествения колеж „Сан Фернандо“, въпреки че в крайна сметка посвещава живота си на писането. Тя е член на испанското поколение от 1927 г. и редовно пише за списанието „Ревиста де Оксиденте“, основано от Ортега-и-Гасет. През 1930 г. публикува първия си роман: „Estaci?n. Ida y vuelta“. Принудена да напусне Испания заради гражданската война, тя се мести първо в Париж, след това в Атина и Женева и накрая в Рио де Жанейро, където остава до 1972 г., като от време на време пътува до Буенос Айрес и Ню Йорк. Там създава по-голямата част от творчеството си. След като получава стипендия от фондация „Марш“, тя се завръща в Мадрид, където живее до края на живота си. През 1987 г. е удостоена с Националната награда за литература за творчеството си, което обхваща почти всички литературни жанрове.