Изгубеният венец. Избрани новели

Творчеството на Кармен де Бургос (1867 - 1932), известна като Коломбипе, говори за драматизма на промяната, която между двете световни войни долавя и Стефан Цвайг. Тази промяна води от увереното твърдение към съмнението, от обществено значимия жест към вътрешния глас. Ранната й проза високо и ясно настоява, убеждава, понякога дори поучава - защото вярва, че думите и присъствието на жената зад тях имат значение. В късната й проза остава най-вече силата на търсещата мисъл.

От самото начало социалната критика не е фон, а движеща сила: литературата като позиция, като намеса, участие, като взаимодействие. Постепенно гласът също сс променя: декретът отстъпва място на нюанса, героите стават по-разнолики. С годините, познаваща все по-добре границите между хората, Кармен де Бургос крачи всс по-непринудено.

***

„Това е литература, която започва е вярата, че може да поправя света, и стига до съзнанието, че най-трудните въпроси нито се избират, пито се решават, а се преживяват.“

- „Ел Сол“

„Женските образи, създадени от Коломбине, престават да бъдат примери и се превръщат в съдби - пълнокръвни, сложни, лъкатушещи. Тези героини не само си позволяват да правят грешни стъпки, а и да залитнат.“

- Рамон Перес де Аяла