Писатели и критици. Студии за българската литература от края на XIX и първата половина на XX век

Книгата обединява осем текста, създадени в продължение на трийсетина и повече години, които продължават да излъчват послания, свързани с важни процеси в литературата от последното столетие. Коментират се произведения с приносно значение за приближаването ни към европейските стандарти за литература и култура, анализират се гранични ситуации и автори, спомогнали за формирането на нова чувствителност и естетически вкус преди и след Първата световна война. На специално внимание се радват капитални теми като България и Европа, родно и чуждо, Източно и Западно и др. Разгледани са поезията на Стефан Стамболов, появата на стихосбирки-песнопойки; любопитният сюжет, свързан с творчеството на Владимир Василев и неговата драма в първите десетилетия на социализма. Студиите за Димо Кьорчев, Иван Мешеков и Владимир Василев са глътка въздух в задъхания ход на редуващите се полемики.

„Между „своето“ и своето. Зодиакът на „Стрелците“ е пространен текст, в който се проследява дебатът на едноименния кръг с лидери и издания от средата на 20-те години, както и усилията за формулиране на доктрина на базата на релацията „родно – чуждо“, проблематика, която към днешна дата продължава да бъде актуална.

Тази книга може да бъде видяна като малка история на полемиките в българската литература от края на ХIХ до средата на ХХ век и по-нататък. Литературата за сетен път ни убеждава, че може да се самоуправлява, да следва свои посоки и цели, а ние да се удивляваме на умението ? да ни се изплъзва и да ни предизвиква (понякога и да ни плаши). Точно когато мислим, че всичко е в наши ръце, че имаме свободата да я анализираме и интерпретираме, въоръжени до зъби със съответния инструментариум.

***

„Критикът е странно същество с незавидно занимание. И когато хвали, пак си печели врагове. Това са враговете на онези, които е оценил високо. Изкуството да се печелят врагове при критика е повече от дарба, то е перманентно състояние. Зависи от личния избор - в повечето случаи, или поне така би трябвало да бъде. Добронамереността му почти винаги е подозрителна. Колкото и обосновани да са несъгласията му, колкото и искрени да са възторзите, все ще се намери някой, който да добави още малко сажди и да доочерни ореола му на отрицателен герой. Ако преди това друг не е оспорил въобще правото му на съществуване.

Критикът е самотен човек. Бързо печели приятели, бързо ги губи, трудно разпознава ласкателите. Рано или късно честността го погубва, защото изрича на глас неудобните истини, за които се шушука в салона на литературата...“

- Сава Василев

***

Съдържание

За книгата и сенките на едно столетие

Стефан Стамболов и неговата поезия

Авантюрите на жанра. Стихосбирки - песнопойки

1910: владимир василев - „мисъл". Любовни и екзотични силуети

Литературният и паралитературният сюжет „Христо Смирненски" в творчеството и съдбата на Владимир Василев. Варианти на смисъла

Димо Кьорчев в диалог с времето и литературата

Метатекстът – персоналии и персонализъм. Иван Мешеков и Владимир Василев за литературната критика

Между „своето" и своето. Зодиакът на „Стрелците"

Владимир Василев и големите критически сюжети в българската литература на ХХ век. Фрагменти от генеалогията на мита

За автора