Моите приятели от "Белия бивол"

„Разказите, събрани от писателя Никола Кисьов в сборника “Моите приятели от “Белия бивол” са повечето автобиографични. Това са лично преживени истории: изстрадани или изпразнувани, изпята и изтанцувани от автора и неговите приятели. Разкази с послание към всички ни, живеещи тук и сега в България.

Никола Кисьов разширява територията на своите творчески търсения, като запълва една почти празна досега ниша в съвременната българска литература. Темата, свързана с циганите или ромите и техните взаимоотношения с останалото население в големия град.

Книга - тъжна и весела, с колоритен език и персонаж, книга мъдра и увлекателна, събрала в многогласен хор съдби и гласове на пъстро множество приятели и познати на автора: Кирето и Асенчо, Лазар, Дуро и Ибро, бай Делчо и Юлето, Армандо, Данчо, Кевка, Стефан - млади и стари, мъже, жени, деца и младежи, работници, колеги, футболисти, бригадири, музиканти-виртуози като Стефан Демирев и техните потомци - все от преградната на столицата: “Коньовица”, “Модерно преградие”, “Факултета”, “Филиповци” и различни столични квартали, от шоколадената фабрика “Малчика”, от футболния отбор “Нангле” и от кварталните кръчми...

Героите в тази книга, заедно с автора, наричан с обич от тях “Бате” са обединени от доброто, от спомени, изпълнени с радост и надежда, шеги и изпитания, с взаимно уважение и разбиране, и преди всичко с искрено приятелство. Не случайно централно, обединяващо място з тази книга заема преданието за “Белия бивол” - носител и символ на светлото, добротата, на спокойствието, на чистото у човеците.

С малко тъга помъдрялото око на Н. Кисьов се вглежда от опита на годините в съдби и характери, в минали, и бъдещи проблеми на тази често пренебрегвана група - циганите, както сега е модерно да ги наричат -ромите.Доближавайки ни до тях - до средата на дълголетни, искрени приятели - писателят с внимание, усмивка и доброта, сладкодумие разказва техните истории. Така с търпение, добронамерено и без предубеждения и предразсъдъци ни разкрива стара истина. Както всички нас и циганите - героите на тази книга са обикновени, нормални хора с чисто човешки проблеми, съдби, страсти, болки и радости, и изпитания.

За всички ни има място под слънцето, нека всички заедно се опитаме да бъдем по-добри, по-сърдечни и добронамерени един към друг, да сме по-внимателни в общуването помежду си. Тогава наистина можем да сме добри и верни приятели, без да се гледаме с подозрение, с неразбиране, с високомерие, и отвисоко.

Това иска да ни каже писателят Никола Кисьов със своята книга, така той стига до сърцата на героите и читателите на тези разкази. Затова авторът е успял да ни заинтригува, след като е съумял да вдъхне топла, жива и непринудена атмосфера на разказаните от него истории, в които сам е участник.

Да се надяваме тематиката на поднесените ни тук разкази да продължи все така живо да занимава писателя Никола Кисьов и да може в бъдеще да ни поднесе нови разкази за добротата и приятелството.“

- Константин Младенов, из предговора

***

Никола Кисьов е белетрист и поет, чиито творчески път започва в началото на 50-те години в сп. „Светулка“ на Ран Босилек. Сътрудничи на литературния печат, работи в редакцията на сп. „Славейче“, но преди това е имал различни професии, чрез които е натрупал житейски опит. Роден разказвач, с интерес към документалистиката в творчеството си Н. Кисьов разглежда въпроси, свързани с отношенията между поколенията в семейството и между различните социални групи; преобладаващи са темите за приятелството, родолюбието, взаимопомощта, верността, сърдечността, търпимостта и толерантността в междуличностните взаимоотношения.

Кисьов е автор и на редица други книги, сред които „При СВОИ хора“, (Разкази, 1970, 1977), „Нелегалната печатница“ (Разкази, 1973), „Къщичката на Опълченска“ (Разкази, 1986), „Завод „Малчика“ (Очерк, 1988), „Есенец“ (Стихотворения и разкази, 2000).