Зид

Тези, които живеят по-далече от него, го наричат Хоризонта, понеже слънцето се показва над него сутрин и се прибира отзад вечер.

Други му викат Оградата, сякаш е вдигнат да пази добитък от хищници, но не се наемат да определят те самите от кои са.

Започва по острието на планината и свършва до самия бряг на реката, след като е разчленил на две равни половини града, и слава богу, повтаряха си жителите, че самите те решиха да го вдигнат.

Зидът е спасение. Зидът е равновесие.

Оттатък не е нормално като отсам, това е ясно за всеки и от двете страни, и точка.

***

„Историите на Бимбалов са като да отвориш отдавна залостен прозорец след дълга зима – хем изненадващо свежи, хем сякаш ги помниш отнякъде.

Това е ефектът на доброто разказване – то едновременно изненадва и успокоява.“

- Захари Карабашлиев, за „Млък“

„Една увличаща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях чел толкова изящно написана книга.“

- Георги Господинов, за „Екстазис“

„Ти, подобие мое“ е смела и важна книга, пример за това как литературата може да бъде етичен акт.“

- проф. Мари Врина-Николов, за „Ти, подобие мое“