Без капка кръв

„Четящите и пишещите човеци знаят, че думите имат силата да сътворяват реалности. Това важи с пълна сила за „Без капка кръв“. Написан преди повече от десет години, този роман сякаш разказва за световните събития тук и сега, в тази минута. Книгата ни представя напълно възможна реалност, сякаш очакваща своето случване, разказ за това как може да се овладее или ограби чужда държава само със способите на дипломацията и разузнаването. Или, иначе казано, само чрез скрита сила, гигантски лъжи и машинации, но… без капка кръв. И затова е толкова ефективно – защото никой не го нарича война. И никой не се съпротивлява.

Геополитически трилър, който задържа вниманието на читателя до последния ред, такъв роман е дебютът на Пламен Ковачев, „Без капка кръв“. Кинематографичен, интригуващ, визионерски. И възможен до изумление.“

- Ива Спиридонова, редактор

„Тази книга е написана през 2015 година.

Тогава темите за стратегическите суровини, редките метали и икономическото противопоставяне между съюзници изглеждаха далечни за широката публика. Те съществуваха в доклади, анализи и експертни оценки, но рядко се стигаше до конкретни действия на политическо ниво. Геополитиката все още се възприемаше основно като сблъсък на армии, а не като състезание за ресурси, технологии и достъп до информация.

Днес светът е различен.

Ресурсите отново са в центъра на глобалната политика. Държави се изправят една срещу друга не само с оръжие, а с договори, инвестиции, икономически натиск и „приятелски“ условия, които рядко са равнопоставени.

Този роман не претендира да описва реални събития или конкретни държави. Той изследва механизъм. Начинът, по който една страна може да бъде поставена в зависимост без окупация, без ултиматуми и без открит конфликт. Начинът, по който една държава може да бъде лишена от стратегическите си ресурси не чрез сила, а чрез технически възможности, информация и привидно законни решения.

Причината този текст да излиза сега не е в желанието да бъде „актуален“. Причината е, че реалността настигна литературата. Това, което преди десет години звучеше като хипотеза, днес е част от ежедневния новинарски поток.

Остава въпросът дали подобни процеси могат да се разпознаят навреме.“

И дали мирът винаги означава справедливост.

- Пламен Ковачев