Аерокосмически технологии в борбата срещу природните бедствия

Монографията е посветена на възможностите и реализацията на едни от най-високите научни и технологични постижения на човечеството – аерокосмическите методи и технически средства при решаването на вечния и актуален проблем – изучаването на природните бедствия и екологичните катастрофи като път към успешната борба с тях. Най-напред се правят някои терминологични уточнения, накратко се разглеждат общи въпроси за природните бедствия, дават се описания на аерокосмическите летателни средства, от борда на които се извършват изследванията, и се коментират основните насоки в борбата срещу природните бедствия. Последователно за всички тях – земетресения, наводнения, тропични циклони, вулкански изригвания, цунами, прахови бури, горски пожари, мълнии и други, се дискутират онези техни елементи, които най-ефективно могат да се изучават с дистанционни аерокосмически технологии с цел прогнозиране, детектиране на възникването, следене на развитието, установяване на отрицателните последствия и щетите, мониторинг на възстановителните мероприятия и т.н. За всички тях най-напред са проследени накратко началото и хронологичното развитие на методите, техническите средства както за получаване на дистанционни данни, така и за обработката им. Всичко това е илюстрирано с някои теоретични предпоставки и с конкретни примери. Естествено, разгледани са и работата и постиженията на българските учени и специалисти в тази насока. Книгата е предназначена за широк интердисциплинарен читателски кръг – научни работници и специалисти по екология, геофизика, география, геология, метеорология и хидрология, авиация и космически изследвания, противопожарна охрана и гражданска защита, военни специалисти, медицински, планински и други спасителни служби, застрахователни деятели, инженери от различни специализации, учащи се в граждански и военни висши учебни заведения.

***

Проф. д.т.н. д-р инж. Гаро Мардиросян завършва задочно Техническия университет в София със специалност електроинженер по слаби токове. Работи в Геофизичния институт на Българската академия на науките (БАН) от 1965 до 1979 г. последователно като техник, майстор - специалист по научна апаратура, инженер, научен сътрудник и завеждащ Централната сеизмологична обсерватория. През 1980 г. във връзка с изпълнението на Националната космическа програма „България 1300" преминава на работа в Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) на БАН. Основните му научни интереси са в областта на изучаване на природни бедствия и екологични катастрофи с наземни (контактни) и аерокосмически (дистанционни) методи и апаратни средства. Проф. Мардиросян е автор и съавтор на над 180 научни публикации, около 80 научни доклада, 14 книги, над 60 патента за изобретения и полезни модели и стотици научнопопулярни материали в печатни и електронни медии. Участва в реализацията на почти всички значими национални и международни космически проекти с българско участие. Защитава два доктората по геофизика (1985, 2000) и по технически науки (2005). Обучава студенти, докторанти и специализанти в три университета. През 1991 г. е удостоен с професорско звание и е приет за действителен член на PWPA - Ню Йорк, „за научната, приложната, изобретателската и популяризаторската си дейност и за заслуги към процеса на демократизацията". Носител е на званията „Почетен изобретател", „Будител 2016", „Изобретател на годината - 2023" и на медалите „Петър Берон" и „Златно перо". Вписан е в Златната книга на българските изобретатели и откриватели, в енциклопедията „2000 най-изтъкнати учени на XX в." - издание на IBC, Кеймбридж, както и в други енциклопедии. Удостояван е с десетки грамоти, дипломи и медали от наши и международни форуми и институции. Бил е председател на Технико-експертния съвет на ИКИТ - БАН, председател на Общото събрание на учените, член «а Общото събрание на БАН, научен секретар на ИКИТ - БАН и секретар на Научния съвет на ИКИТ - БАН. Понастоящем е председател на научния семинар „Дистанционни изследвания на Земята". Главен редактор е на списанията „Aerospace Research in Bulgaria" и „Иновативно" и е член на редакционни колегии на няколко научни списания.