Българин съм

Възрожденецът от Велес

Йордан Хаджиконстантинов е роден през 1818 г. в гр. Велес, където, по думите на Кузман Шапкарев, „от незапомнени времена и дотогава бил е запазен в училищата българский язик“. Умира пак там - на 29 август 1882 г. Кръгът се е затворил по логиката на съдбата, но и като трагично разрешение на нерешена национална и лична мисия. Животописът му на възрожденец като че ли плаче да бъде издържан в духа на класическия тип биографично изложение - няма цялостен очерк за него, публицистичните му прояви продължават да избледняват наред с колонките, оставени от звани и незвани по страниците на „Цариградски вестник" отпреди 120-130 години... Пък и почитателите му, изследвачите Васил Кънчов, Симеон Радев, Антон П. Стоилов и от по-ново време Емил Георгиев, днес почти не намират продължители. Глъхне, стряскащ ни само по юбиленйните поводи, интересът към тази колоритна и трагична фигура, към нейното дело. Там, в това дело, с класическа простота, но и с вътрешно напрежение, се редуват и застигат във времето опитите за школски преобразования, зовът към разкрепостени хоризонти на познанието, разприте с гръцки владици и гърчеещи се българи, изкушенията за творчество, подземният тътен на традицията, властният диктат на съвременността.