Стопената статуя на Волтер в Париж - вечна в стих /поезия, двуезично издание на български и френски/

'Стопената статуя на Волтер е Париж - вечна в стих / Statue fondue de Voltaire a Paris - eternelle en vers' е стихосбирка с творби от Лъчезар Станчев, двуезично издание на български с паралелен превод на френски език

Лъчезар Станчев (1908-1992), поета на 1930-те години, с „Безшумни дни“ (1930 - „дето кристалната чистота на стиха е съчетана с чистота на образа и настроението“, според Петър Динеков) е награден за дебют от СБП. След „Пролет на булеварда“ (1933) и „Хора по стрехите“ (1935), за „Земя под слънце“ (1939), с Париж и Сорбоната, е удостоен с Голямата годишна награда за поезия, откроена от Йордан Бадев.

Предговорът на доц. Надежда Стоянова от Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ чете в тази поезия „лъчезарна бистрота и невинна откритост“. За нея „ ... познавачите на българската литература могат да видят отзвук от елегантната поетика на Лъчезар Станчев в тихите и деликатни гласове на българските лирици от 40-те години (в творбите на Александър Вутимски например), а след това от 70-те и 80-те години на XX век (в произведенията на Борис Христов, Иван Цанев, Иван Методиев и др.)“.

Френско-българската поетична книга от издателствата Колибри и Рафаел дьо Сюртис (Франция) е осъществена от преводачите доц. Биляна Михайлова от Софийския университет и френския поет Брис Пьоти.

Френската поетеса Катрин Андрийо коментира: „Нищо не е самотно в тази поезия дори когато тя говори за самота: тя е пронизана от вярност, от жива памет за гласове, от начин да се обитава езикът като споделено пространство.“ (Литературен вестник 15-21.4.2026 от Revue d’art et de litterature, musique).

***

Сняг в Париж

Тази вечер - каква изненада -

този черен Париж побелял!

Бели, чисти са всички площади,

светъл сняг е навред навалял.

...

Във градинката Монж в сняг изсечен

с бяла шапка ме среща Волтер.

Гледай, дишай ти снежната вечер,

утре пак този град ще е чер.

- Лъчезар Станчев