Инсомния

„Инсомния“ е вътрешно себеопознаване и експресивен емоционален глас на онези, които не се страхуват да чувстват в цялостния смисъл на думата.

Това е книга за дълбока разруха и красотата, която се ражда в нея, за тялото като рана, за душата като пространство на постоянен катарзис.

Текстовете преминават през теми като изолация, любовта като обреченост, самота, вяра, смисленост и житейски разсъждения на фона на тихите изповядвания на онеправдания както и силно желание за зъгрешно пречистване.

Образите са наситени, телесни и космически едновременно луна, прах, вода, дим, сенки, тишина. Поезията звучи като музика без инструментал - чиста, оголена, болезнено лична.

„Инсомния“ не търси масов читател, онези, които се разпознават в тъмното, които носят раните си и които вярват, че думите могат да бъдат форма на спасение. Това е поезия, която не утешава тя назовава.

И точно в това се крие нейната сила.“

- из предговора

***

Животът не е сцена, а по-скоро подгряваща група на

голям концерт.

Потъвам в огледалото,

то е нова вселена, вечна и свята.

Огледалото е безсилник на времето.

Разхвърляни дрехи в стаята -

прилича на бунтовнически лагер,

но това е ясното отражение на ума.

Фонтаните пресъхнаха, а сълзите привършиха.

Безчувствието тлъстее като огромно недохранено

дърво, което бърза да запази жизнените си функции.