Преди още да седна да пиша тази книга бях решил, че тя със съдържанието си трябва да привлича вниманието и интереса както на специалиста историк и филолог, така и на средно интелигентния българин. Това, помоему, означава тя едновременно да е и научна и популярна. Дали съм успял - това ще каже читателят.

Всяка една от трите части - "История", "Диалект" и "Речник", може да бъде и отделна монография. А и статиите (студиите), които са включени в съдържанието на трите части, могат да бъдат четени и разглеждани самостоятелно.

Историческата част е задължителен и необходим информационен фон на останалите две, които намирам за основни. Тази част няма претенции за пълнота и оригиналност. Използвани са известни източници, а изводите и заключенията са наложени от логиката на събитията и фактите такива, каквито съм ги видял, чул и осъзнал.

Втората част (Диалект) съзнателно не следва многократно използвания калъп за описание на местен говор, широко познат в българската диалектоложка практика. Това могат и би следвало да направят други хора - бесарабски българи-филолози. Към тази част се отнасят и двете ономастични студии - за топонимите и антропонимите. Те едновременно характеризират и историята и душевността на бесарабския българин-тараклиец, неговия диалект и, в частност, речника му.

Третата част е Речникът. Той не е пълен и при подобен род издание е немислимо да бъде пълен, защото относителната му пълнота предполага да съдържа 10-15 хиляди заглавни думи. Речникът се предхожда от една кратка обобщаваща статия за лексикалните особености на говора.

В Приложенията са поместени оригинални текстове -образци от живата реч на българите в Тараклия, материали от устния песенен и приказен фолклор, а и печатани текстове в местния печат. Пак тук следват имената на основните ми информатори, карти, снимки и списък на използваната литература.

Персонална благодарност мога да изкажа само на няколко души - българи от Тараклия, които ми помогнаха при събирането на езиковия материал, но няма да ги назовавам поименно, за да не обидя несъзнателно някого.

Искам да призная нещо, което в сухите изводи на установената щампа на изследователската работа може и да не прозира. Писах тази книга с обич към българите, към бесарабските българи. С обич, но и с болка за тяхната съдба. И яд понякога ме обземаше, че сякаш не са опазили езика ни. Но то не е така. Не е така, защото цели 200 години са били почти забравени от майка България, от т. нареч. метрополия. Е, лесно ли им е било? Имат ли те вина? Имат ли те вина, че са били русифици-рани, че са болшевизирани, че методично се е работило за тяхното денационализиране? Затова, че винаги в тези два века и румънци и руснаци; и татари и молдовани; и царски чиновници и болшевишки величия са ги считали за втора категория хора? Интернирани, забравяни от централната власт, изтребвани, използвани докрай и по "целесъобразност”, но оцелели. Шапка свалям на тези хора, които днес живеят в Бесарабия, в Тараклия и се наричат българи. Срамувам се обаче за българската ни политика от всички времена. Кой друг народ така е забравил и изоставил своите? Само за това, че сме малък народ, извинение и прошка не можем да получим. А на тези бесарабски българи дори и на ум не им минава гласно да ни упрекват. Понякога статистически и "научно” само отчитаме колко са опълченците от бесарабските българи; колко са офицерите и генералите, чийто произход е бесарабски; колко и кои са министър-председателите на България, които са родени в Бесарабия; кои и колко са участниците в събития като Татарбунарското въстание (1924 г.). Гражданската война в Русия, във войната срещу Германия (1941 - 1945 г.) и т. н. Е, и какво от това? Имена, хора, човешки подвиг и човешки съдби! Българската държава, майка България, е длъжник на своите бесарабски чеда.

Аз работих сред тези българи. И аз, и моите колеги искахме техните деца (ученици и студенти) да знаят за България и обичат България повече сякаш, отколкото нашите у нас. ц„. но ако някое дете (ученик, студент) ни попиташе: "А защо?". Слава Богу, че на тях и през ум не им минаваше, от възпитание или от деликатност и уважение, да задават подобни въпроси.

Книгата е предназначена за българите в Бесарабия, а не само за живущите и родените в гр. Тараклия. От нея биха могли да се ползват местните учители по български език, студентите филолози и историци, а и всички любознателни читатели, които се интересуват от българистичните проблеми.

- от автора, из предговора