Приносът на самоводчани в науката (житейски и творчески път на 40 дейци с научни степени и звания)

Самоводене, отстоящо на десетина километра от Велико Търново, е едно от селата със значителен научен потенциал, което не е случайно. Следи от хора, живели в района на Самоводене се намират още от 5-6 века преди новата ера. Приблизително през първия и втория век тук римляните и гърците оставят нишан от една висока материална и духовна култура. В околността на Самоводене, на километър от него се намира манастирът „Св. Троица”, в който творческият гений - писател и духовник - Патриарх Евтимий през 1371 година създава Книжовната школа на Второто българско царство, оказала силно влияние на езика и културата в Русия и Европа.

От жаждата за българската просвета, завърналият се от Света гора Отец Зотик в началото на XIX век създава в метоха на манастира в Самоводене едно от първите килийни училища в България, което залага началото на пробуждането на българското национално съзнание на самоводчани. По думите на дългогодишния даскал Парашкевя Филков: „Килийното училище е подготвило повече от 300 попа и дали на стотици деца българско писмо и четмо, като са се превърнало в школо за даскали попове!”

Както пише академик Иван Радев „Самоводене през Възраждането наистина води свой самостоятелен просветен живот. Не старо-престолният град на него, а то му предоставя учители, свещеници и книжари”. („Самоводене. Поглед към просветното дело през XIX век. 2001, стр.77. Виж също Историята на Велико Търново, стр. 352) Самоводските учени са потомци и преки продължители на народните будители от селото. Представените в монографията над 40 учени от селото, реализирали се в различни области на науката, идва от корена на това далечно минало на просветното дело.

Стъпвайки на тези корени, в по-близко време те дават своя реален принос в различни области на живота.

- из предговора