През първата половина на ХХ в. се ражда едно поколение жени, което към средатана столетието се превръща в активен участник в държавната еманципация на България. Не по избор, а по закон.

За онези от тях, които добиват образованието си извън пределите на страната, смяната на режима през 1944 г. води до тежки репресии и трудности при реализацията им.

Един такъв случай е този на инж. Цветана Бояджиева

***

„Целта на тази книга е да даде кратка представа за професионалния живот на личността на инж. Цветана Бояджиева и приноса й за развитието на минното дело и инженерство в България в средата на XX век, преминавайки през различни исторически етапи от развитието на страната. Широката палитра от многопластови сюжетни житейски линии не е фокусът тук, въпреки че именно те са в основата на целия й жизнен път и рефлектират в живота както на сина й, така и в нашия като нейни внучки. Ценностното наследство, което ни е оставила в чисто семеен смисъл, извън нейната обществена роля, до голяма степен е предопределило и нашето личностно и професионално развитие.“

- Елиа Бояджиева

„Когато за първи път прехвърлих части от личния архив на инж. Цветана Бояджиева, ми трябваше време, за да осъзная какъв ценен извор на информация е той. Не само за нейния личен и професионален живот, но и за човешките взаимоотношения по онова време като цяло. Големият брой писма и запазената й кореспонденция дават много информация и за административните практики преди и след 1944 г.

В настоящата книга съм се опитала да представя онази част от живота й, която е характерна за времето – като домакиня тя изпълнява задълженията си спрямо традицията и съществуващите норми, а като професионалист е подвластна на възможностите за реализация, които имат жените в този период. В случая на Цветана Бояджиева именно „мъжката“ професия е предпоставка за трудности и за дълъг период на професионални ангажименти, които в същността си не отговарят на нейната квалификация. Съвсем резонно е предположението, че след 1944 г., когато новата власт легитимира еманципацията и толерира професионалните изяви на жените в различни направления, свързвани дотогава само и предимно с мъжка изява, Цветана Бояджиева да намери своето професионално място за реализация. Всъщност, както и с много други квалифицирани жени в този период, това не само не се случва, а напротив, отвежда я в съвсем друга област – преводачество и писателство. Именно това е източник на основен доход за нея дълго време. Тя превежда и публикува както преводни материали, така и авторски такива в различни издания на периодичния печат. Автор е и на една книга – „Баща ми. Спомени“ (1944 г.), и два сборника с разкази – „Женски профили“ (1946 г.) и „Жени“ (1948 г.).

При цитирането на документи и писма от личния архив на Цветана Бояджиева съм се опитала да съхраня изказа и пунктуацията, макар те днес да звучат архаични и граматически грешни.

Смятам, че настоящата книга допринася за общото познаване на живота в България от периода на активна изява – в личен и професионален план – на инж. Цветана Бояджиева. За разбирането на нравите, практиките

и личните политики на хората.“

- д-р Кристиана Бояджиева

биографична справка

Институт по философия и социология при Българска академия на науките, 2026