Култура на пътуването. Преплетени текстове и съдби на българи и хървати от края на XIX до средата на XX век

Книгата представя нов поглед към българо-хърватските културни и литературни общувания през модерната епоха чрез пътуването като културен феномен, утвърдил се като агент и модел за трансформация, метафора за творческо обновление, самопознание, стремеж към универсалност и космополитност.

Разглеждането му като философска идея, художествен образ, социална практика с породените от него пространствени и времеви представи, предполага осмислянето на система от знаци, закодирали обичаите, ценностите, личностните и колективни идентичности на българи и хървати.

Осъщественият актуален прочит на творби, автори, социополитически и социокултурни контексти се явява своеобразен подстъп към компаративна стратегия за изясняване културната динамика на Югоизточна Европа.