Българската монархия, том 4: Езерните царе (976-1072)

Една от най-ироничните страни на прочутия българо-македонски спор за това, чий точно е цар Самуил, е, че улисани в него нито в София, нито в Скопие успяваме да отсеем истински важното.

Защото преди всичко останало, преди история за народностна идентичност и дори преди история за упорита, кървава и героична борба за политическа независимост, разказът за цар Самуил и неговото време ни представя една друга, далеч по-важна и поучителна история. Това е историята на една братоубийствената вражда, разделила двама братя и превърнала се в кръвен данък, който щяло да плаща всяко следващо поколение дотогава, докато пожарът на омразата изгорил всичко.

Всъщност Василий II Българоубиец ли е бил истинският унищожител на славното някога българско царство, или Самуил и Аарон, Иван Владислав и Гавраил Радомир, Алусиан и Петър Делян и тяхната никога несвършваща вендета…

Безценен исторически урок, че силата, създала една държава, лесно може и да я унищожи.

Тъкмо този урок, за пролятата братска кръв край красивите езера на Македония, която в крайна сметка щяла да превърне в спомен могъщото Първо българско царство, поднася Петър Николов-Зиков, в четвъртия том на мащабното си историческо и политологично изследване върху генеалогията, политическата идеология, титулатурата, инсигниите и дворците на старите български царе.