Борис и неговите синове - книга 1 и книга 2 (комплект)

„Борис и неговите синове“ е епичен разказ за титаничния устрем на княз Борис I да изгради и утвърди една нова, християнска и просветена България. Това грамадно държавническо дело обаче е изправено пред неочакван срив, когато на престола застава първородният син Расате, чийто разгулен живот и престъпления застрашават да разрушат всичко съградено. Романът разгръща мащабна психологическа драма за един баща, принуден да вземе най-жестокото решение, за да спаси своето грамадно дело, изваждайки Симеон от манастира по необходимост, за да му предаде властта сред руините на една семейна трагедия.

Какви проблеми е имал Борис по своя път? Колко тежки решения е трябвало да вземе? Защо в кратката справка на историята четем имената само на Расате и Симеон, след като летописите на времето ни казват и за още двама синове? Кои са те? Каква е тяхната роля в събитията и тяхната съдба? Дали Възходът на християнството и книжовността в България са носели само радостно удовлетворение или пътят им е белязан от сривове и трагични решения?

Този мъченически път към възхода е разказан в романа „Борис и неговите синове“.

Най-после нетърпеливите читатели на историческа проза ще могат да вземат в ръце дългоочаквания трети исторически роман на Галина Златарева.

За тези двама владетели, издигнали българската книжовност и слово на най-голяма висота, романът е словесен паметник, появяващ се в навечерието на две забележителни годишнини-възпоменания – 1120 години от смъртта на кан Борис и 1100 г. от смъртта на Симеон.

***

„Този роман е посветен на знаковата епоха на християнизацията и „Златния век“. Галина Златарева проявява завидна отговорност към историческата материя, базирана на отлично познаване на източниците и най-новите дискусии в науката. Авторката изгражда автентична панорама на „живия живот“ отпреди едно хилядолетие, въвличайки ни в сложна плетеница от политически събития и човешки съдби.

Образите на кан Борис, Валдамир-Расате и Симеон са далече от схематичните или идеализирани типажи – те са пълнокръвни личности с достойнства и слабости. Разказът е обективен, увлекателен и освободен от ненужна патетика. Подобен труд върху една трудна тема не само провокира интереса на широката публика, но и помага да съпреживеем миналото, без което не можем – и като българи, и като човеци.“

- проф. Пламен Павлов