В настоящата, първа по рода си антология „Поезия на словенския модернизъм“ са събрани сто и двайсет стихотворения от каноничните опуси на четиримата поети на словенския Модерн: Драготин Кете, Иван Цанкар, Отон Жупанчич и Йосип Мурн. Представени са с по равен брой творби – трийсет, христоматийни за родния им контекст и неделима част от словенското културно самоопределение. Подредени са според последователността на рождението им.

Словенският литературен модернизъм възниква в самия край на XIX и началото на XX век, когато страната се намира в състава на Австро-Унгария и е в условията на зависимост от политиката и културата на империята, предимно немскоезичната. Но тъкмо направлението силно тласва отдавна назрялата битка за духовна автономия и еманципация на словенците през идентичността им на славяни. В текстовете и метафорите си те интегрират и немалко от откритията и нововъведенията на френския модернизъм.

Досега поезията на словенския модернизъм няма рецепция у нас и в този смисъл това е премиерата й в българското езиково и културно пространство.

***

ОТ ТЪМНАТА СТРАНА НЕ СЕ БОЯ

От тъмната страна не се боя.

Дори най-страшна болка да ми прати,

дори от ум главата ми да пати,

от тъмната съдба не се боя.

И дните си измъчен да броя,

неволята не ще да ме разклати.

Дори най-страшна болка да ми прати,

от тъмната съдба не се боя.

Аз само от това изпитвам страх:

че ти ще спреш да ме обичаш, мила!

И злъч душата ти ще е изпила.

Аз само от това изпитвам страх:

че никой няма да повярва, ах,

как любовта ни е изневерила...

Че ти ще спреш да ме обичаш, мила,

аз само от това изпитвам страх.

- Иван Цанкар, из книгата

***

Драготин Кете (1876 – 1899), Иван Цанкар (1876 – 1918), Отон Жупанчич (1878 – 1949) и Йосип Мурн (1879 – 1901) са четиримата големи представители на словенския модернизъм („Словенска модерна“), поставили основите на съвременната словенска литература в края на XIX век. Кете е изтъкнат лирик и неоромантик, чието творчество съчетава музикалност, впечатления от природата и дълбока чувствителност. Мурн развива символистична и импресионистична поезия, отличаваща се с интимност и философска вглъбеност. Цанкар е най-значимият словенски писател и драматург, автор на романи, разкази, есета и пиеси със силен социален и нравствен заряд. Жупанчич е поет, драматург и преводач, оставил трайна следа както в лириката, така и в словенската детска литература. Макар двама от тях да умират съвсем млади, четиримата създават нов художествен език, повлиян от европейските модернистични течения, и оказват решаващо въздействие върху развитието на словенската литература през XX век.