Върху етногенезата на албанците, каракачаните, куцовласите и румънците

Върху етногенезата на албанците, каракачаните, куцовласите и румънците

от Иван Танев Иванов

15,00 € 29,34 лв.

В наличност · доставка до 2–3 работни дни

  • Спиди, Еконт или Български пощи
  • Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
  • Връщане до 7 дни
Издателство
Фабер
Народност
българска
Година
2026
Издание
първо издание
Корици
меки корици
Страници
384
ISBN
9786190021117

За книгата

В книгата са представени основните хипотези за все още неясния произход на албанците, каракачаните, куцовласите и румънците, както и това, което ги обединява. Посочени са множество недостатъци на най-популярните хипотези за техния произход. Всъщност, главният недостатък на тези хипотези е, че единствено славяните се разглеждат като външни заселници на Западните Балкани през Ранното Средновековие. В книгата са представени факти, които позволяват този недостатък да се коригира.

Голяма част от съвременните учени не подкрепят старата, широко известна теория, че албанците (самоназванието им е шкиптари) са наследници на малка част от античните илири. В тази хипотеза се твърди, че въпросната група илири е била силно латинизирана и славянизирана, но е останала незасегната от влиянието на старогръцкия език и от масивните нашествия на готи, хуни, авари, кутригури и Куберови прабългари.

В настоящата студия са посочени дванадесет аргумента оборващи тази теория. Представени са 40 изконни албански думи с източно-иранска етимология; 43 двойни албано-осетински когнати, както и 12 тройни когнати в албански, осетински и унгарски. Това се обяснява с присъствието в трите езика на значителен източно-ирански, масагетски компонент – алански при осетинците, аварски при унгарците и аваро-кутригурски при албанците. При албанци и осетинци са посочени следи от доскорошна употреба на двадесетичната бройна система и на обичая по препогребване на костите на починалите, които са имали най-силни корени при източните иранци.

Освен значителният брой иранизми, посочени са и седем основни думи (религиозни понятия, календарни термини) в албанския език, които съвпадат с подобни думи – когнати в езика на прабългарите. Това са думите 1) бог (господ, господар); 2) душа, дух, дъх; 3) глиган; 4) дракон, змей; 5) овен; 6) Юпитер; 7) плитка коса върху бръсната глава – на албански и на прабългарски.

Тези и много други данни ни позволиха да изкажем нова хипотеза за вида на субстрата и суперстрата, от взаимодействието на които през средновековието се е сформирала новата народност от шкиптари.

Античното автохтонно население, отслабено от посочените по-горе нашествия, заедно със заселилите се славяни и Куберови прабългари са изиграли ролята на субстрат на новоформирания албански народ. Суперстратът за това формиране са били новозаселилите се през средновековието масагети – кутригури в Епир и авари в Превалитания, което е отразено в имената на местните византийски епископии Котрагия, Хунавия и Авария. Успехът за тази етногенеза е бил гарантиран от голямата численост на тези два народа, техният общ масагетски (скитски) език, предварителния няколковековен политически съюз между тях, както и честата смяна на местните политически граници през средновековието. Откритите многобройни иранизми, както и албано-осетино-унгарските изоглоси от общ масагетски произход, заедно с модерните данни за силно подобие на съвременния албански език с езиците от иранската езикова група (Russell and Quentin 2003, 435-438) подкрепят тази хипотеза.

Етногенезата на каракачаните и куцо-власите протича през средновековието в Южен Епир и планината Пинд. Оттук може да се предположи включване на местните кутригури (куцагири „номади”) в техния състав, което се проявява чрез определението куцо-власи, т.е., „власи-номади”. В края на X век по-голямата част от куцо-власите (известни като Асяни) са преселени в Мизия, където участват в освободителното въстание от 1185 г. в Търново. През XIII век те се преселват на север от река Дунав и дават началото на бъдещата румънска народност и държава.

***

Съдържание

Въведение

Класически номади и староседелци

Кратка историческа география на албанците

Хипотези за произхода на съвременните албанци

Данни, които противоречат на представата за илирски произход на съвременните албанци

Михаил Воин змееборецът и покръстването на царя на Тиранското място

Кратки данни за ранната история на основните прабългарски народи. Произход и поява на кутригурите

Кратки данни за Панонските авари и Аварският каганат

Заселване на Епир и Македония през средновековието с кутригури и Куберови прабългари

Заселване на Превалитания през средновековието с авари

Езикови данни за наличието на източноирански дял при съвременните албанци.

Знакови източно-ирански и прабългарски изоглоси и езикови особености в съвременния албански език

Връзка на албанския език с езика на осетинците и унгарците

Общи езикови особености на албанския, прабългарския и българския езици.

Възможен механизъм за етногенезис на средновековните албанци

Каракачаните от Южен Епир – също потомци на кутригури

Епирска Загора – една забравена част от раннобългарската област Кутмичевица

Основни особености на Епирската музика от Южна Албания и Северо-Западна Гърция

Още едно мнение за произхода на балканските куцо-власи и на династията Асеневци. Предимството да си номад

Балканският езиков съюз и балканските неравноделни тактове

Топонимни следи от заселването на Западните Балкани с кутригури

Аваро-кутригурска кръв тече в жилите на софийските шопи

Приложение № 1. Ирански изафет в езика (езиците) на прабългарите

Още от автора

Иван Танев Иванов

Всички 4

От същия раздел

Може да ви хареса

Световна културология, етнология и фолклор