Здравейте приятели!

Съдбата е нещо много странно. Откакто съществува, човекът винаги си е задавал различни въпроси, свързани с нея. Много хора от различни съсловия и различен ранг са се опитвали да хвърлят някаква яснота по въпроса, но досега темата си остава отворена. Разбира се, този кратък триптих няма да даде отговор на тази вечна загадка. В него има само търсене на отговори. Това, което с пълна убеденост мога да заявя, е фактът, че човек трябва да се стреми към постигане на поставената цел до крайния предел на силите си. Наистина, често пъти нашите усилия завършват с неуспех. Тук има един много тънък момент. Ако ние сме вложили определени усилия за постигане на една цел и не сме успели, в същото време сме постигнали друго.

Изминаха вече седем години откакто аз станах потърпевш от нечистоплътните действия на няколко човека. Това, само по себе си, не е нищо особено. Грозни и подли постъпки са се развивали по всяко време и навсякъде. Интересното е това, че всички тези мои не-доброжелатели бяха социопати. Тематиката за личностните разстройства и в частност за социопатите почти не е разисквана в публичното пространство. В бъдеще, обаче, тези въпроси ще бъдат най-задълбочено изследвани и разисквани. Хората вече масово не вярват в каквито и да било идеологии. На практика вече са изчерпани идеите за комунизъм, капитализъм, либерализъм, консерватизъм, или каквото и да било. Всички идеологии са рухнали до основи. Причината за това е тъмната страна на човека. И най-светлите идеали бързо се инфилтрират от двуличието, алчността, егоизма, злобата и т.н. Винаги има хора, които градят, и такива - които рушат съграденото. Този роман от три части е именно за индивидите от вторите. Тази разрушителна група си има своя колорит, но основна част от нея са именно социопатите. Някои от вас може да ме репликират: „Не е ли по-добре да говорим и пишем за доброто, вместо за тъмната страна на човека?“. Бих отговорил със следния пример: ако една домакиня всеки ден гледа през прозореца и се радва на хубавото време, без да обръща внимание на нищо друго, много скоро нейното жилище ще потъне в мръсотия. Ако иска да има чист и уютен дом, тя трябва да забелязва навреме всяко замърсяване и да го отстранява. Същото се отнася и за душите на хората. Засега социопатията и останалите психопа-тии са нелечими. Вероятно много дълго ще останат такива. Това, което може да направи съвременният човек, е да се научи да ги разпознава. По този начин ще може да ги заобикаля и ефективно да се предпазва от тях. Това все пак не е малко.

Приятно четене!

Авторът