Всички огньове в този огън

„Всички огньове в този огън“, включваща осем отделни истории, е книгата, в която поетиката на Кортасар се проявява с ослепителна яснота. Читателят, който не е запознат с творчеството му до момента, може да разчете тези истории като експеримент, но поклонниците на Кортасар, запознати с предишните му сборници, ще ги възприемат като зряла, пълноценна изява на стила му, отдавна интегрирал експеримента като своя природа и същност. Чародейството, интелектуалните игри, свободното жонглиране с перспективата, разпадът на линейното време, плавното взаимно проникване на реалното и фантазното, на действителното и възможното, са структурните опори на неговата литературна вселена. Хумористичните проблясъци, нежното съчувствие към стремленията и страданията на героите, изящната лекота, с която философско-умозрителното е изведено от делничното, допълват картината на възприятията. От алегорията за човешките взаимоотношения „Южната магистрала“ до майсторската композиция „Другото небе“ Кортасар проправя нови пътища в повествованието.

***

Издание с ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев.

***

„Никой не може да преразкаже сюжета на Кортасаров текст; всеки негов разказ е изграден от определени думи, разположени в строго определена последователност. Ако се опитаме да го резюмираме, ще установим, че нещо ценно се е изгубило.“

- Хорхе Луис Борхес

„Идолите вдъхват уважение, възхищение, обич и разбира се, голяма завист. Кортасар е породил всички тези чувства като малцина други писатели, но е вдъхнал и още едно по-рядко срещано: преданост.“

- Гбариел Гарсия Маркес

„Ирене вижда как ръката на Марк помръдва - бавно и безполезно движение, сякаш се опитва да изтръгне забития в бъбреците му тризъбец. Представя си проконсула гол върху пясъка, със същия тризъбец, забит до дръжката. Проконсулът обаче не би размърдал ръката си с такова достойнство пред близката смърт: би пищял и ритал като заек, би молил за пощада една възмутена публика. Тя за пореден път склонява да приеме ръката, която й подава нейният съпруг, за да й помогне да стане; Марк е престанал да мърда и единственото, което й остава, е да се усмихне и да потърси убежище в своята интелигентност.“

- Хулио Кортасар, из книгата

***

Хулио Кортасар (1914–1984) е сред най-значимите аржентински писатели на XX век и един от водещите представители на т.нар. латиноамерикански литературен бум. Роден е на 26 август 1914 г. в Брюксел в семейството на аржентински дипломат. Завършва педагогическо училище, след което преподава в различни градове на Аржентина. Посещава факултета по философия и литература на Буеносайреския университет. През 1951 г. се установява в Париж, където пребивава до края на живота си. Работи като преводач на свободна практика, включително за ЮНЕСКО, като сред върховите му преводачески постижения е испанското издание на събраните произведения на Едгар Алън По. Автор е на програмния роман „Игра на дама“ (1963), шедьовър на модерната литература, на някои от най-влиятелните сборници с разкази на XX век, сред които „Бестиарий“ (1951), „Тайните оръжия“ (1959), „Истории за кронопи и фами“ (1962) и „Всички огньове в този огън“ (1966), на нехудожествени текстове, драматургични произведения и поезия.