Ислямът е третата и последна монотеистична религия. В Корана е отбелязано, че Мохамед - носителят на посланието на Аллах е последния след Мойсей и Христос пророк в света. Той се появява сред арабите, за да оазпространи сред тях идеите на едно учение, което ги издига от нивото на езическо-варварския стадий на обществен живот до равнището на висшия израз на политическа организираност - държавното формирование. Общите черти на новата религия са „приспособени" към нравите, обичайте и начина на мислене на онази огромна част от човечеството, което не приема нито юдаизма, нито християнството, с цел те да прераснат постепенно в едно завъризено учение за държавата и правото. Религията на Пророка Мохамед, макар първоначално да се асоциира най-вече с молитвения ритуал и съответните нравствено-етични препоръки, мотивира появата на новата държава, която неговите наследници и последователи наричат халифат.

Задължителна черта на една монотеистична религия е нейното мирно разпространение. Самата дума „ислям" идва от арабската „салям", означаваща мир. Така всички онези, които използуват принудата, била тя физическа, морална или икономическа за налагане ислямската религия или за натиск върху човешката личност мюсюлманин, християнин или евреин/, осъществявят един антиислямски по своята същност акт. Пророческото откровение е категорично в това отношение: „Който наруши обещанието си, покаже силата си или им /на немюсюлманите/ стори нещо лошо, го увещавам за възмездие в деня на Страшния съд. Който убие някой от зимите, никога няма да почувствува аромата на рая." Днес европейските изследователи наричат насилието, осъществено под прикритието на религията на Мохамед ислямски фундаментализъм. Джихадът, ислямската свещенна война, който е един от петте стълба на исляма, се превръща в правно-догматичен казус. Той обаче не означава насилие и терор, както някои недоброжелатели на религията съзнателно или несъзнателно, поради невежество, се опитват да го характеризират. В основата на учението на Пророка Мохамед е залегнала неизменно доброволността и тя е единствената причина неговите последователи днес да наброяват вече над един милиард, населяващи три континента на земното кълбо.

Проследяването на процеса на зараждането на ислямската държавност като историческа хронология, въплътила в себе си критериите на морала и ритъма на развитието на държавническата логика е изключително труден проблем. Базирайки се изключително върху арабски източници, съм се постарал в този труд да разкрия профила на една религия, която прераства в добре действуващ държавен организъм, с цялата комплексна гама от негови задължителни елементи -политически, финансови, административни, военно-отбранителни, стопански, научно-образователни, културни и други. Като европеец съм се опитал отделните характеристики и мнения да не приемат европоцент-ристки краски /тоест да избегна шаблоните и идиоло-гемите на традиционната критика на европейските автори/, а като арабски възпитаник - да се придържам към принципа на равнопоставеност на всички етноси в исляма като оценявам реално техните отделни приноси за развитието на ислямската държавност.

- из предговора