Макар на пръв поглед за всеки да е ясно какво означава народната култура, колко кондензирани мъдрост, опит, талант, сила на въздействието, нравствени, естетически и възпитателни качества притежава, все пак много проблеми, свързани с нейното название, с мястото й в общочовешката и националната култура, със същността и структурата й, с функциите й ипр., остават все още спорни и неразрешени. Това се дължи както на особеностите на тази култура като народно творчество в най-широкия смисъл на думата, обхващащо всички сфери на човешката жизнена дейност, така също на факта, че общите проблеми на културата и до днес са предмет на оживена дискусия, че по тях съществуват различни мнения.

Понятието и развитието му. Самото словосъчетание „народна култура“ е разпространено широко както в обикновения, така и в научния език на много страни. Въпреки това по неговото съдържание няма единство в схващанията, а в етнографската литература някои до'ри отричат целесъобразността му като научен термин. Основна причина за това е фактът, че самото понятие „народ“, от което произлиза прилагателното „народна“, крие в себе си различно съдържание (социологическо или социално, държавноправно или географско, етническо или етнографско), а в цякои езици, като например западнославянските, се употребява в смисъл на „нация“. При тях за обозначаване на понятието „народ“ се използуват думите „люд“ или „лид“.

Най-често думите „народна култура“ се употребяват и възприемат в техния социологически или социален смисъл, като под това словосъчетание се разбира културата, предназначена да задоволява културните потребности на народа или народните маси, които през отделните обществено-икономически формации са имали различен социалнокласов състав. До началното класово разслоение, настъпило в края на първобитнообщинния строй, „народът“ обхващал цялото общество. При робовладелския, феодалния и буржоазно-капиталистическия строй под „народ“ и „народни маси“ се разбира трудовата част от населението, която чрез своята производителна дейност осигурява съществуването на цялото общество.1 При социализма под „народ“ в социалния смисъл на думата се разбира отново цялото население на една или друга страна.

Освен това най-общо понятие за „народната култура“ съществува и друго, по-специално, етнографско. С него се означава онзи пласт от човешката култура, който е създаден през вековете от анонимни, неизвестни или малко известни народни творци за задоволяване главно на битовите или широките потребности на хората от една или друга етническа общност. Този вид култура се предава от поколение на поколение чрез механизма на традицията или приемствеността, който действува най-силно в семейната среда. Заради това той се нарича още „традиционна народна култура“, като в него се търсят и вътрешни напластявания, дошли от различни епохи или стадии на социално-икономическото и културното развитие на определен народ или етнос.

Когато „народната култура“ се разглежда в този по-специален смисъл, обикновено тя се разграничава от т. нар. „професионална култура“, която е плод на индивидуално творчество, изискващо специална професионална подготовка. При този пласт на културата творецът е известен, произведенията му са „авторизирани“ и се характеризират с личните качества на неговия талант. Все пак преходът между „народното“ и „професионалното“ творчество понякога се различава трудно. Редица народни майстори още в миналото, особено в областта на народното изкуство, са преминавали специално школуване и са оставяли имената си по своите произведения или са били известни. Това важи специално за такива художествени занаяти като кованото желязо, медникарството, златарството, грънчарството, каменната пластика, дърворезбата и др.

- из книгата