Проблемът за стопанския живот на прабългарите е недостатъчно изследван в нашата стопанска история. Първите опити в това отношение, предприети от И. Кинкел и И. Сакъзов, са осъществени през период, в който информацията за стопанския живот на прабългарите е била все още сравнително оскъдна и поради това в редица свои пунктове, особено що се отнася до публикациите на И. Сакъзов, те не са издържали проверката на времето. В по-ново време редица съществени страни от прабългарския стопански живот са разгледани от Д. Ангелов в неговата студия „3а стопанството в Първата българска държава”, публикувана в многотомното издание „Икономика на България”. Отделни страни на прабългарския стопански живот са засягани по различни поводи от В. Бешевлиев, Д. Димитров, Р. Сефтерски, И. Богданов и др. Все още обаче липсва една обобщена, цялостна картина на прабългарските поминъци и прабългарския стопански живот, въпреки че през последните десетилетия в тази област са се натрупали значителни данни, които дават основа за по-детайлизиран анализ.

Характерна особеност на досегашните изследвания, в които се разглеждат проблемите на прабългарския стопански живот, е, че в тях твърде рядко се привлича материал за стопанството на прабългарите извън нашата страна, а именно за прабългарите от района на Южна Украйна, Северен Кавказ и Волжка България. Същевременно не подлежи на съмнение фактът, че типичните особености на прабългарския стопански живот могат да бъдат разкрити по най-убедителен начин едва когато се систематизират и съпоставят данните за прабългарския стопански живот в различните райони на Източна и Югоизточна Европа, обитавани някога от разпръсналия се в различни посоки прабългарски етнос.

Целта на настоящото изследване е да изгради изходна основа за по-широкото прилагане на сравнителния подход при извеждане на главните характеристики на прабългарския стопански живот като предпоставка за неговото по-прецизно осветляване. За осъществяването на тази цел изследването беше проведено в два последователни етапа. На първия етап бе събрана информация от исторически и археологически източници за стопанския живот на прабългарите във всеки един от основните райони, обитавани някога от тях — Волжка България, Южна Украйна и Северен Кавказ, Унгария и Източното Прикарпатие и земите на Първата българска държава. На втория етап бе съставена класификация на прабългарските поминъци и събраната от различните райони информация за стопанския живот на прабългарите беше разпределена по отделни поминъци и групи поминъци. Това позволи да се формира детайлизираната картина на прабългарското стопанство, представена в първата част, която съдържа данни за 14 прабългарски поминъци, между които 2 селскостопански, 10 занаятчийски и два други. При систематизирането на данните, отнасящи се до всеки отделен поминък, беше приложен хронологическият подход, при което данните, отнасящи се до съответния поминък, бяха разделени на две групи: 1) данни, отнасящи се за периода от IV до VII в.,и 2) данни, отнасящи се за периода от VIII до X в. Тази групировка позволи по-ясно да се проследят изходните характеристики на прабългарския стопански живот и неговата първична структура, съществувала в най-чист вид през периода, предшествуващ заселването на прабългарите в нашите земи. Едновременно с това тя позволи по-ясно да се проследят и промените, настъпили в стопанския живот на прабългарите след VII в., когато прабългарските племена съединяват своята историческа съдба с някои съседни с тях племена (във Волжка България — с някои племена от огузо-къпчакската група, а в нашата страна — със славяните). Съпоставянето на характеристиките на прабългарския стопански живот в нашите земи през IX — Xв. със стопанския живот на прабългарите от Волжка България през същия период позволи да се разкрият някои специфични и все още недостатъчно изследвани отлики, дължащи се на различните контрагенти, с които е взаимодействувала прабългарската стопанска култура в тези два различни района.

Върху основата на систематизираната в първата част информация за поминъците на прабългарите в различните райони, обитавани от тях, бяха изградени някои обобщени характеристики на прабългарския стопански живот, присъщи в еднаква степен за всички прабългарски племена. Тези обобщени харакеристики бяха изведени поотделно за периода IV — VII в. (когато прабългарската стопанска култура е съществувала в най-чистия си вид) и VIII — X в. (през който се осъществява активна конвергенция на прабългарската стопанска култура). Изведените по този начин най-типични черти на прабългарския стопански живот са обобщени във втората част. Специално място при извеждането на обобщените характеристики на прабългарския стопански живот беше отделено на стопанската терминология, характерна за прабългарите. Систематизирането на прабългарските стопански думи, оцелели в редица автентични езикови паметници, позволява да се хвърли допълнителна светлина върху типичните особености на прабългарското стопанство. Специфичен източник на информация за някои особено типични области на прабългарския стопански живот са и названията на някои стоки и търговски артикули, наречени с името на прабългарите.

С установяване на типичните особености на прабългарския начин на живот се създаде възможността да се потърсят историческите корени на прабългарската стопанска култура. За целта беше изследвана степента на сходство между прабългарската стопанска култура и някои по-древни от нея източноевропейски и средноазиатски култури, принадлежащи на племена, съчетаващи уседнали с неуседнали поминъци. Установено беше, че по своите черти прабългарската стопанска култура твърде силно се доближава до стопанските култури на сог-дийците и саките в Средна Азия и на сарматите в Европа.

Разкриването на допирните точки между прабългарската стопанска култура и стопанските култури на споменатите ет-носи е само първата необходима стъпка към решаването на сложния проблем за генезиса на прабългарската стопанска култура. Цялостното решаване на този проблем ще може да се постигне едва след изучаването на някои все още недостатъчно изследвани въпроси, свързани с етническия произход на прабългарите, между които на първо място стои съотношението между алтайските и иранските елементи при формирането на прабългарския етнос. За успешното решаване на очертаващия се твърде съществен проблем през последните десетилетия се появи един нов и все още недостатъчно използуван информационен източник — постоянно нарастващите по брой автентични надписи изцяло на прабългарски език, част от които са написани с гръцки букви, а част — със специфичната прабългарска руническа азбука. Разкриването на съдържанието на тези надписи, по-голямата часг от които остават все още неразчетени, би позволило въпросът за съотношението между алтайските и неалтайските елементи при формирането на прабългарския етнос да се постави на по-широка езикова основа, а заедно с това би създало предпоставки и за по-точното разкриване на проблема за източниците на прабългарската стопанска култура. На сегашния етап, когато информацията за решаването на този сложен въпрос е все още крайно оскъдна, би било неоправдано да се строят прибързани и далеч отиващи хипотези за ролята на един или друг етнически елемент при формирането на прабългарската стопанска култура, тъй като това би било равносилно на предрешаване на въпроса без наличието на достатъчно доказателства.

Главната цел на настоящото изложение е да осветли не толкова генезиса на прабългарската стопанска култура, колко-то фактическото съдържание на прабългарския стопански живот. С оглед на това основно място в изследването е отделено на представянето на наличната информация за поминъците, упражнявани от прабългарите в различните райони на Европа, обитавани от тях в ранното средновековие.

Това предопредели и структурата на изложението, в която последователно се представят на вниманието на читателя данните за всеки отделен поминък, упражняван от прабългарите в нашите земи и в другите райони на Европа, след което се правят изводи, обобщения и сравнителни оценки, произтичащи от изложената информация.