Праисторията

Удивителна наука е археологията! Тя буквално с лопата изравя от забравата на преходността древното минало на човешките дела. Прави го видимо и осезаемо сред живото ни настояще. Дава на нас - техните следовници - паметна опора и за нашето бъдеще. Илюстрира историческата приемственост между отколешното и утрешното ни битие. Самият термин археология идва от елинската форма и съчетава наедно две обозначения: „древен, старинен” с „дума, учение”. За пръв път той се среща в съчинението на Платон „Големия Хипий”, където названието е употребено според широкото му нарицателно приложение към всякакви проучвания и повествования относно отдавна станали събития. А най-ранното „археологически” значимо представяне на праисторията предприема през V в.пр.н.е. Демокрит. Античният учен пътешества из Египет, Етиопия, Индия и Персия, и се запознава с множество народи. Своите наблюдения над етническите им особености подлага на сравнения. И, съпоставяйки по-напредналите из посетените земи общества с цивилизационно по-изостаналите и с още по-примитивно живеещите там племена, открива зад съотносимите им социални различия постъпателно застиналата еволюция на същества, започнали градивното си движение нагоре от общо някога за тях първобитно състояние.

- из увода

***

Съдържание

Терминологинеско и геологическо предисловие

Периоди в праисторията

§ 1.Остеодонтокератическият еолит

§ 2.Миграционният археолит

§ 3.Адаптивният палеолит

§ 4.Продуктивният мезолит

§ 5.Революционният неолит

§ 6.Цивилизационният халколит

Профили на праисторията

§ 7. Етнос, етос и табу

§ 8. Магии, суеверия и божества

§ 9. Зрелища, игралища и свобода

§ 10. Обред, образ и творба

§ 11. Общуване, смисъл и мисъл

§ 12. Езици, езичество и ареали

Археологическо и антропологическо послесловие

Приложения

Ползвана литература