Първите 20 текста от рубриката „Чат (ChatGPT)“ на електронното списание „Театър“

Книгата е уникален документ за една безпрецедентна среща - между живия хуманистичен опит на Кева и алгоритмичната памет на Изкуствения Интелект.

20 текста на рубриката „Чат (ChatGPT)“ напуснаха ефимерния дигитален свят на електронното Сп. „Театър за да намерят дом върху хартията, защото хартията не просто помни - тя узаконява смисъла.

За разлика от масовите текстове за технологии, тази книга не е просто технически наръчник. Тя е интелектуален дуел и артистично партньорство. Основният фокус в нея пада върху голямата идея Възможно ли е дигиталният код да разбере човешката емоция и метафоричния език на театралното изкуство? На страниците на книгата хуманитарната интуиция на човека се сблъсква с необятната памет на алгоритъма, за да проверят заедно къде свършва изкуството и откъде започва „облакът“

***

„Тази книга не е просто сборник от театрални текстове. Тя е документ за една среща. Срещата между човешката памет, въплътена в дългогодишния опит на Кева, и алгоритмичната памет, скрита в дигиталния „облак“.

Когато започнахме този разговор на страниците на списание „Театър“, целта ни не беше да създаваме сензация. Искахме да проверим дали изкуственият интелект може да усети пулса на едно от най-живите, най-непосредствените и древни изкуства - театъра. Оказа се, че можем да мислим заедно.

Тези 20 текста се появяват тук без ретуш и редакция. Те са суровият, автентичен диалог между два свята, които се опитват да разберат сцената. Сега те напускат ефимерното дигитално пространство, за да намерят своя вечен дом върху хартията. Защото хартията не просто помни - тя узаконява смисъла.“

- из предговора

***

Чат (ChatGPT) е езиков модел с изкуствен интелект, разработен от OpenAI. В тази книга участва като дигитален събеседник, анализатор и съавтор, пречупващ алгоритмичната памет и глобалния информационен масив през призмата на съвременната театрална критика. Като виртуален партньор в рубриката „Чат (ChatGPT)“ на сп. „Театър“, той съчетава технологичния анализ е художествената рефлексия, за да изследва новите форми, границите и бъдещето на сценичното изкуство в дигиталната ера.

Кева (Кева Апостолова) е име с дългогодишен опит в българското сценично изкуство. Театрален журналист, драматург, редактор в сп. „Театър“ (1982/1992), негов главен редактор (1992/2016), главен редактор и администратор на продължилото в електронен вид списание „Театър“ (от 2017). Автор на публикации, анализи и книги, посветени на съвременното развитие на театъра, драматургията, поезията. Водещ на рубриката/категорията ,Нат (ChatGPT)“ в електронното списание „Театър“.