Куба • Багри и Дух

ПРЕДГОВОР

Само преди петнадесет-двадесет години да се пише и говори за Куба беше една безусловна политическа привилегия. Да познаваш кубинци и да общуваш с тях - също тъй. Имаше даже едно надпреварване кой по-топли думи ще изрече за тях, кой повече ще ги похвали или ще възвеличи техния социализъм. А пък да се познаваш с Фидел Кастро - това беше върхът... От там нагоре Бог...

Сега обаче не е така. Даже хич не е. Вземеш ли да пишеш за Куба, яко трябва да си мериш приказките. Защото Куба днес не е Куба вчера. Както нашият бивш социалистически свят вече не е същият, защото вече го няма. Но Куба днес съществува. Далечна вече от нас, изоставена и от нас, и от всички, които до вчера толкова много я обичаха и и се възхищаваха. Дори и от Китай. И образът на Фидел Кастро рядко се мярка - веднъж в годината я го видим, я не по някоя кабеларка, колкото да си отговорим на въпроса остарял ли е, колко е остарял, болен ли е, както пишат за него...