Снаха • Татул • Поредица Българска класика

Неведнъж сме се учудвали колко е монолитен в творчеството си този виден представител на съвременната ни проза. Израстването му като художник не познава двойствеността, емоционалните колебания и отклонения от набелязаната веднъж насока. Винаги със стабилна политическа позиция, той остава непревземаем за чужди въздействия. Един духовен праобраз на здравите творчески сили на пролетариата, един творец с далечен, отправен все към бъдещето обсег на мисли и действия. Той е стоял смело срещу шумния карнавал на действителността, смъквал е обезумелите маски, зад които се крият пороци и страсти, възпявал е герои, опияняван от горещината на битката. Взирал се е съсредоточено, със сериозно внимание в българските селяни, в техните осъзнати вече мисли и действия, в които е откривал обещаващи промени и революционен морал.

В един скулптурен портрет художникът Иван Фунев го представя оригинално: набраздено като нива чело, впит в неизвестното поглед, здрави работни ръце, посегнали сякаш да обхванат света. Близък в този си физически образ на обикновените хора, той е същевременно извисен над онова, в което се блъска множеството. Сякаш с помощта на фантазията на Фунев търсещият му поглед от скулптурния портрет подсказва, че е писател-психолог, писател-аналитик.