Пламъкът на Лале баир

Пред нас е първата книга на една зряла жена, чиято душа не желае да напусне детството. Тя живее със словото - словото, превърнато в картина и така изявява своята житейска философия и своето творческо кредо.

"Пламъкът на Лале баир" е сборник от разкази, стихотворения, киноновели и една сценарна повест. Главната идея, на която са подчинени почти всички те, е могъществото на природата, нейната вечност и пречистващата сила на пламъка на нейната красота.

На този основен фон се редят живи картини от фигури, понякога ритмично задъхани и накъсани, понякога търпеливо и старателно подредени като сложна плетеница, откриващи един свят, в който образите имат право на живот и прераждане.

Тук се срещаме с една изключителна проницателност, сякаш изкристализирала с прозрението, че всичко е до време... Сигурно и писането на стихове... Но общуването с тях, връщането към извора на творчеството - това е нещо несравнимо дълбоко в човешката личност.

Включените в сборника творби подсказват за богатия вътрешен мир на автора и колко е едновременно лесно и трудно, да се проникне в него. Те (стиховете и прозата) са дискретни и внимателни по отношение на себеразкриването - поезия и проза на непреходните стойности. Елена Попова пише за неща, които е прозряла, може би от преживяното и е навлязла дълбоко в тях.

Темата за човешката мечта като упование и очакване в бъдещето е основен мотив в повечето творби. В тях сякаш е закодиран пиететът, интересът към човешката личност изобщо.