Мъртвият кораб

Повечето от творбите на Иван Матанов приличат на придихание. Колко много и различни неща може да каже една въздишка. А мълчанието след нея? Паузите на Иван Матанов са пълни с текст. Това не са баналностите, които се пропускат с три точки, а някаква особена деликатност. Вие вече се досещате какво искам да ви кажа, но щом никой досега не го е изрекъл, ще го премълча и аз. Така могат да мълчат само "разсипниците на думи".

Напоследък май доста често пиша предговори. Не съжалявам. Но това ли ми е работата? Що се отнася до тази книга на Иван Матанов, нещата стоят по-различно. Тя не търпи да и се пришиват чужди думи, защото самата поезия на Иван Матанов звучи като една искрена изповедна прелюдия към нещо, изключително важно за всички. И това е обещанието - не, заклинанието, което се съдържа в стихотворението, дало името на тази книга, И аз искам само да поздравя (макар и отдалече) идващия кораб с думите на самия Матанов: "Позволи ми да изпия тази звездна бутилка за твое здраве!"

Любомир Левчев

ИВАН МАТАНОВ е автор на стихосбирките "Врата отварям" (1977), "Аванс за трубадура" (1982), "Амнистия" (1986) "Свидетелства"(1990), "Китайски рецепти" (1991), "Йероглифи върху пясъка" (1993).

В негов превод през 1988 г излиза стихосбирката на австрийския поет Ерих Фрид "Въпроси на деня".

През 1996 г. е публикуван сборникът "Насаме" с негови интервюта с известни писатели.

Носител е на студентската награда за поезия "Димчо Дебелянов" (1976).

В "Мъртвият кораб" се публикуват стихотворения от предишните пет книги на Иван Матанов, както и нови стихове.