Страхът на спасения Ной

Понеже с вас не се познавам,

ви подозирам в доброта.

И ми е леко да признавам

непризнаваеми неща.

Не ме е срам от срам да плача

и да съм жив от плът и кръв.

Не ме познавате. Така че

ще ме приемете. Такъв.

Измамно е. Но е красиво.

Утехи ще си подарим.

Не самодиви - only диви

души в съюз неразрушим.

(Телата ни ще се затрият

в галактиките от слова.)

Ще си повярваме. Магия?

Аз стискам палци за това.

Сполай ми, че ви има. Чао.

И до несрещи в тоя свят...

Защото... Нейсе!

Ваш докрая

(и слава Богу)

Непознат